Работен стрес и радикализация: Как изтощението води до екстремизъм

Публичната реакция на ареста на Луиджи Манжионе за предполагаемото убийство на главния изпълнителен директор на UnitedHealthcare през декември 2024 г. разтърси обществото. Вместо единодушно осъждане, много хора, особено млади, изразиха подкрепа към него. Проучвания показват, че 41% от младите възрастни смятат убийството за приемливо. Как обаче обикновеният човек достига до оправдаването на екстремното насилие? Нашето скорошно изследване, публикувано в специалния брой на списание „Psychology of Violence“ на APA, открива отговора в един все по-разпространен феномен: изтощението на работното място.

Източници на фрустрация

Манифестът на Манжионе посочва „корупция и алчност“ като основни източници на неговото недоволство, което резонира с нарастващото недоволство от съвременните работни условия. Проучвания показват, че по-широките модели на системна фрустрация и възприемана корупция са свързани с изтощението.

Нашето изследване, което е проведено с ежедневни анкети сред над 600 служители, предполага, че изтощението може тихо да подхранва тревожни нагласи, особено потенциалното оправдаване на насилие срещу възприеманите източници на тяхното страдание.

Пътят от изтощение към екстремизъм

В нашето проучване служителите записваха ежедневно симптомите на изтощение, емоционалните си състояния и нагласите си към екстремизма. В дни, когато служителите се чувствали по-изтощени, те съобщавали за значително повече съчувствие към екстремистки идеи, като оправдаването на насилие срещу възприемани несправедливости. Всекидневният натиск на изтощението поражда негативни чувства на страх, тъга, срам и вина. За да облекчат тези негативни емоции и да възвърнат чувството за целенасоченост, някои индивиди изглежда намерили екстремистките идеологии за по-привлекателни.

Този феномен може да бъде обяснен чрез три утвърдени психологически теории. Първата е Теорията за общото напрежение, която предполага, че ежедневните фрустрации водят до екстремизъм чрез преживяване на негативни емоции. Втората е екзистенциалният модел на изтощение, който свързва изтощението с проваленото екзистенциално търсене, когато смисълът в работата изчезне. Последната е Теорията за търсене на значимост, която предполага, че когато чувството за лична значимост е ерозирано в ежедневието на хората, те могат да търсят другаде, включително в радикалните вярвания, за да възстановят смисъла.

В комбинация, тези идеи предполагат, че изтощението отразява провалено търсене на смисъл, което може да подтикне индивидите към екстремизъм като средство за възстановяване.

Изследването не предполага, че индивидите, преживяващи изтощение, непременно ще се ангажират с екстремистко насилие. Вместо това, то демонстрира как ежедневните преживявания на изтощение могат дискретно да променят нагласите на индивидите към екстремистки идеи, нормализирайки приемането на насилието.

Важно е да се направи разлика между радикализация на мнения и радикализация на действия. Докато връзката между двете може да бъде слаба, радикализацията на мнението сама по себе си може да представлява сериозна заплаха за демокрациите и откритите общества, подкопавайки социалната сплотеност и насърчавайки поляризацията.

Ролята на организационната подкрепа

Нашите резултати разкриват и ефективна форма на защита: възприеманата организационна подкрепа. Служителите, които са чувствали, че организациите им наистина ценят техния принос и се грижат за тяхното благосъстояние, са били по-малко склонни да се насочват към екстремистки идеологии, дори и когато изпитвали симптоми на изтощение. Важно е обаче да се отбележи, че организационната подкрепа е най-ефективна в предотвратяването на вредните ефекти от изтощението преди негативните емоции да се утвърдят.

Работодателите следователно държат ключа за справяне с изтощението, преди то да прерасне в нещо по-сериозно. Организациите трябва активно да инвестират в превенция на изтощението, не просто като здравна инициатива, а като жизненоважна стратегия за запазване на стабилността както на работното място, така и в обществото като цяло.

В заключение, изтощението е повече от просто работна умора или disengagement. То сигнализира за по-дълбока и по-опасна екзистенциална уязвимост. Работната среда, която игнорира изтощението на служителите, не само рискува по-ниска производителност, но и създава развъдник за идеологическа радикализация. С оглед на нарастващите екстремистки настроения, е важно да научим как да разпознаваме основните психологически тригери, каквото е изтощението.