Изтощение на работното място: Както води до екстремизъм

Публичната реакция след ареста на Луиджи Манжионе за предполагаемото убийство на главния изпълнителен директор на UnitedHealthcare през декември 2024 г. шокира наблюдателите. Вместо универсално осъждане, много хора изразиха подкрепа, особено сред младите, като проучвания показват, че 41% от младежите приемат убийството за допустимо. Какво кара обикновения човек да оправдава крайното насилие? Нашето наскоро публикувано изследване, част от специалния брой на Асоциацията по психология, разглежда явлението на изтощение на работното място като основна причина.

Изтощение и екстремизъм: свързани ли са?

Манифестът на Манжионе посочва „корупция и алчност“ като източник на фрустрация, което резонира с нарастващото недоволство от съвременните работни среди. Нашето изследване, проведено с над 600 служители, предполага, че изтощението може тихо да подхранва тревожни нагласи, включително оправдаването на насилие. Според събраните данни, на дни, когато служителите се чувствали по-изтощени, те изразявали значително повече симпатия към екстремистки идеи.

Психологическите механизми на изтощението

Изследването ни включваше ежедневни бележки за симптомите на изтощение, емоционалните състояния и нагласите към насилие. Установихме, че ежедневният стрес от изтощението води до отрицателни емоции като страх, тъга и вина. За да облекчат тези чувства и да възвърнат смисъла си, някои индивиди започват да се интересуват от екстремистки идеологии.

Тази връзка може да бъде обяснена чрез три утвърдени психологически теории. Първата е Теорията за общото напрежение, която предполага, че ежедневните фрустрации водят до насилие чрез негативни емоции. Втората е екзистенциалният модел на изтощение, който свързва изтощението с провалена екзистенциална търсене. Последната е Теорията за търсене на значение, която твърди, че когато чувството за лична значимост намалява, хората могат да се обърнат към радикални вярвания, за да възстановят смисъла в живота си.

Тези концепции показват, че изтощението е отражение на провалено търсене на смисъл, което може да подтикне индивидите към насилие.

Нашето изследване не предполага, че хората, изпитващи изтощение, неизменно ще прибягват към екстремизъм. Вместо това, то показва как ежедневното изтощение може да подмени нагласите на индивидите, нормализирайки приемането на насилие. Разликата между радикализация на мнение и радикализация на действие е от съществено значение. Първата може да представлява сериозна заплаха за демокрациите и социалната сплотеност.

Днес изтощението на работното място е тревожно разпространено, засягащо около 75% от служителите. Огромна част от работната сила изпитва емоционалния стрес, способен да подхрани екстремистки идеи.

Подкрепата от организациите: ключова за справяне с изтощението

Нашите находки показват, че възприетата организационна подкрепа е ефективен защитен механизъм. Служителите, които усещат, че техните организации наистина ценят приноса им и се грижат за благосъстоянието им, са по-малко склонни да се привлекат към екстремистки идеологии. Важно е обаче, че организационната подкрепа е най-ефективна, когато се предоставя преди негативните емоции да се утвърдят.

Работодателите притежават ключа за справяне с изтощението, преди да се ескалира в нещо по-сериозно. Организациите трябва активно да инвестират в превенция на изтощението, не само като здравна инициатива, а като важна стратегия за запазване на стабилността в работната среда и обществото.

Изтощението е повече от просто умора от работа; то сигнализира за дълбока и опасна екзистенциална уязвимост. Работната среда, която игнорира изтощението на служителите, не само рискува намаляване на производителността, но също така създава среда, благоприятстваща идеологическа радикализация. Важно е да разпознаваме психологическите тригери, които подхранват екстремистките нагласи, за да можем да се справим с тях.