България с тревожен демографски спад: По-малко новородени и повече смъртни случаи

Към 31 декември 2024 г., населението на България е 6 437 360 души, според данни на Националния статистически институт (НСИ). В страната живеят 3 095 140 мъже, което представлява 48,1% от общото население, и 3 342 220 жени, или 51,9%. Това води до съотношение от 1 080 жени на 1 000 мъже.

Въпреки че мъжете преобладават до 55-годишна възраст, след това жените доминират в по-възрастните групи. Данните подчертават продължаващия демографски спад, като населението е намаляло с 8 121 души, или 0,13%, в сравнение с предходната година. За периода 2022-2023 г. намалението е било само 2 229 души, или 0,03%.

Тревожна картина на раждаемост и смъртност

Всички региони в страната са регистрирали отрицателен естествен прираст през 2024 г.. Според данни, 53 428 деца са родени живи, докато броят на смъртните случаи е достигнал 100 736. Децата под 15 години са 901 843, което представлява 14% от общото население.

Групата на работоспособното население наброява над 3,7 милиона души, или 58,5% от населението, като мъжете леко преобладават в тази категория. Процесът на урбанизация остава силен, с 4 744 111 души, или 73,7%, живеещи в градовете, а 1 693 249 души, или 26,3%, в селата.

Проблеми с депопулацията и възрастовата структура

Шест български града имат население над 100 000 души, които заедно представляват 35,5% от националния общ брой. Районът на София е най-гъсто населен с 1 295 931 жители, докато районът на Видин има най-малко население – 70 542 души. Депопулацията в селските райони продължава, като 199 населени места са регистрирани без жители. Най-малката община по население е Трекляно, която брои само 522 жители.

Тези статистики рисуват картина на страна с намаляващо и застаряващо население, повлияно от високата смъртност, ниските раждаемост и постоянните регионални диспропорции.