България с нови демографски тревоги: по-малко новородени и повече смъртни случаи

На 31 декември 2024 г. населението на България е достигнало 6 437 360 души, според данни на Националния статистически институт (НСИ). От тях 3 095 140 са мъже, което представлява 48,1% от общия брой, а 3 342 220 са жени, или 51,9%. Статистиката показва, че на 1 000 мъже се падат 1 080 жени, като балансът между половете се променя с възрастта, с повече жени в по-възрастните групи.

Данните подчертават продължаващия демографски спад. В сравнение с 2023 г., населението е намаляло с 8 121 души, или 0,13%. Година по-рано, между 2022 и 2023, намалението е било 2 229 души, или 0,03%. Всички региони в страната отчитат отрицателен естествен прираст през 2024 г., което подчертава демографския дисбаланс.

Демографски статистики и предизвикателства

През 2024 г. са родени 53 428 деца, докато смъртността е достигнала 100 736 случая. Децата под 15 години са 901 843, което представлява 14% от общото население. Работоспособната група надхвърля 3,7 милиона души, или 58,5% от населението, с леко превъзходство на мъжете в тази категория.

Урбанизацията остава силна, като 4 744 111 души (73,7%) живеят в градове, а 1 693 249 (26,3%) – в села. В България има шест града с население над 100 000, които заедно представляват 35,5% от националния общо. Най-населеният район е София, с 1 295 931 жители, докато Видин е най-малкият с население от 70 542 души.

Селските райони и демографският спад

Депопулацията в селските райони продължава, като 199 населени места са отчетени без жители. Най-малката община по население е Трекляно, която разполага само с 522 жители. Тези статистики рисуват картина на страна с намаляващо и застаряващо население, повлияно от висока смъртност, ниски раждаемости и устойчиви регионални различия.

Тази ситуация поставя нови предизвикателства пред българското общество и икономика, нуждаещи се от спешни мерки за справяне с демографските проблеми.