България на кръстопът: М人口 намаление и висока смъртност

На 31 декември 2024 г. населението на България е достигнало 6 437 360 души, според данни на Националния статистически институт (НСИ). От тях 3 095 140 са мъже, което представлява 48.1% от общото население, а 3 342 220 са жени, или 51.9%. Това означава, че на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Въпреки че мъжете преобладават до възраст 55 години, с напредване на възрастта, жените заемат по-голям дял от населението в по-възрастните групи.

Данните подчертават продължаващия демографски спад. В сравнение с 2023 г., населението е намаляло с 8 121 души, или 0.13%. Година по-рано, между 2022 и 2023 г., намалението е било 2 229 души, или 0.03%. Всички райони в страната отчитат отрицателен естествен прираст през 2024 г., което е тревожен сигнал за бъдещето на страната.

Демографски дисбаланс: Раждания и смъртност

През 2024 г. в България са се родили 53 428 живородени деца, докато броят на смъртните случаи е достигнал 100 736. Децата под 15 години са 901 843, което представлява 14% от общото население. Работоспособната възрастова група включва над 3.7 милиона души, или 58.5% от населението, като мъжете леко преобладават в тази категория.

Процесът на урбанизация продължава да бъде силен, с 4 744 111 души, или 73.7%, живеещи в градовете, и 1 693 249 души, или 26.3%, в селата. В България има шест града с население над 100 000 души, които заедно представляват 35.5% от националния общ брой.

Рural депопулация и остаряване на населението

Софийският район е най-населеният, с 1 295 931 жители, докато Видин е с най-малко население – 70 542 души. Депопулацията в селските райони продължава, като 199 населени места вече нямат жители. Най-малката община по население е Трекляно, която има само 522 жители.

Тези статистики рисуват картина на страна с намаляващо и застаряващо население, повлияно от висока смъртност, ниски раждаемости и постоянни регионални разлики. Без действие за справяне с тези проблеми, бъдещето на България остава под въпрос.