САЩ заплашват европейски компании с такси и ограничения

Търговски служители на САЩ предупредиха, че европейските доставчици на услуги могат да се сблъскат с такси и ограничения, ако Европейският съюз продължи да прилага „дискриминационни“ технологични правила. В изявление на Офиса на представителя на търговията на САЩ от миналата седмица, бе публикуван списък на европейските компании, които могат да бъдат наказани, ако ЕС не спре с мерките срещу американските технологии.

Според изявлението, САЩ обмислят въвеждането на такси и други ограничения за чуждестранни услуги, ако ЕС „настойчиво продължава да ограничава и потиска конкурентоспособността на американските доставчици на услуги чрез дискриминационни средства“. Това недоволство от страна на САЩ е разбираемо, тъй като в момента страната има търговски излишък на услуги с ЕС от над 148 милиарда евро, включително такси за интелектуална собственост, професионални и научни услуги, както и телекомуникации и компютърни услуги.

Реакцията на ЕС и възможните последствия

Въпреки това, американският поглед и последната аргументация не получават особена подкрепа в ЕС. Реакцията е по-скоро негативна, което може да засили антипатията към САЩ и да заглуши умерените гласове. Например, смесването на регулаторната позиция на ЕС относно технологиите с геополитически послания, както и използването на остри риторики срещу ЕС, може да радикализира умерените в Европа. Когато руски служител, като Димитрий Медведев, подкрепя мнения на американски технологични ръководители, това не изглежда положително.

Когато САЩ споменават за въвеждане на ответни мерки срещу европейски технологични компании, това може да подсили политическите сили, които призовават за по-строги действия срещу американските фирми. Европейската комисия планира нови инициативи в периода 2025-2029, а тези инициативи се балансират най-добре от актьори, считани за класически либерални или консервативни.

Стратегия на САЩ и предизвикателствата пред европейските компании

Американските политически послания понякога са силно съобразени с вътрешни аудитории и често се възприемат като неточни в Европа. Например, наскоро наложената глоба от 120 милиона евро срещу компания X е представена от много американски публични фигури като атака срещу свободата на словото, въпреки че самите глоби нямат отношение към свободата на словото. Според информация, компанията е глобена за „измамената система за сини отметки, недостатъчния рекламен репозиторий и ограничен достъп до данни за изследователи“.

Подчертаването на европейската регулаторна система и така наречения „Брюкселски ефект“ може неволно да подтикне други части на света да я използват като лост срещу САЩ. През август 2025 г. ситуацията изглеждаше по-добре, когато САЩ и ЕС подписаха търговско споразумение, което предвижда намаляване или премахване на нетарифни бариери.

Въпросът сега е дали след споразумението се извършват необходимите действия. За съжаление, изглежда, че този въпрос е предимно риторичен. САЩ трябва да се фокусират не само върху съществуващите регулации като Digital Markets Act (DMA), Digital Services Act (DSA) и AI Act, но и върху рисковете в идващата агенда. Инициативи като Digital Fairness Act могат значително да променят пазара на персонализирана реклама.

Изброените европейски компании, които могат да бъдат засегнати, включват Accenture (с централа в Ирландия), SAP, Siemens, DHL (всички с централа в Германия), Capgemini, Mistral AI и Publicis (всички с централа във Франция), и Spotify (с централа в Швеция). Защо точно тези компании са целите, остава загадка.

Някои европейски доставчици на услуги, включително технологични компании, са пропуснати; някои от изброените имат дългогодишни партньорства с американски технологични компании, а други са в голяма степен на линия с позицията на САЩ относно прекомерната регулация на технологиите в ЕС. Например, през юли, главният изпълнителен директор на SAP, Кристиан Клайн, подчерта, че Европа не трябва да се опитва да конкурира пряко със САЩ, а вместо това да се фокусира върху европейските силни страни и нишови области.

Регулирането на технологичния сектор е важен въпрос не само за американските компании, но и за европейските. Прекомерната регулация е проблем и за конкурентоспособността на европейските компании. Марио Драги сам заяви, че Общият регламент за защита на данните (GDPR) прави данните с 20% по-скъпи за европейските предприемачи в сравнение с американските. Правилата на ЕС, насочени към много големи онлайн платформи (VLOPs), скоро ще станат проблем и за много европейски технологични компании, включително и за „еднорози“.

Европейският съюз най-накрая се движи в правилната посока с опити за опростяване чрез Digital Omnibus, което цели да уеднакви правилата за данни, AI Act и други. За много европейци опростяването на регулаторния режим за технологии в ЕС е необходимо за конкурентоспособността на Европа и това съвпада с дългогодишните аргументи на САЩ.