Румъния на ръба на рецесия: Инфлацията удря икономиката

Румъния е изправена пред нарастващи икономически натиски, след като инфлацията продължава да нараства с бързи темпове, предизвиквайки опасения за настъпваща рецесия. През юли 2025 г. потребителските цени са се увеличили с 7,8% в сравнение с предходната година, рязък скок спрямо 5,7% процента през юни, според официални статистики. Анализаторите предупреждават, че инфлацията може да надхвърли 9% до края на годината, което би поставило Румъния на върха в Европейския съюз по увеличение на цените.

Ситуацията отразява структурни слабости в икономиката, както и държавен апарат, който не успява да внедри смислени реформи. Губернаторът на БНР Мугур Исареску приписва инфлационните натиски основно на постоянния бюджетен дефицит. Румъния завърши 2024 г. с дефицит от 9,3% от БВП, най-висок в Европейския съюз, а началото на 2025 г. следва същия модел.

Фискални предизвикателства и социални последици

В този контекст инфлацията е симптом на хронични фискални дисбаланси, които правителството се опитва да компенсира с мерки като повишаване на ДДС и акцизи. Критиците твърдят, че тези стъпки са само временно решение, което не адресира основните проблеми, като разточително държавно харчене и широко разпространена данъчна избягалост. Социалното въздействие на инфлацията е очевидно в ежедневието на румънците. Между юли 2024 г. и юли 2025 г. цената на плодовете е нараснала с 28%, на зеленчуците с 11%, а на енергията с 34%. Цените на основни услуги, включително вода, здравеопазване и ресторанти, са се увеличили с повече от 8%.

В същото време растежът на заплатите остава пренебрежимо малък, като средната нетна заплата достига само 1 100 евро, едва 6 евро над предходната година. Това разширяване на пропастта между доходите и разходите за живот erode purchasing power, принуждавайки семействата да ограничават потреблението, което от своя страна удря малките бизнеси и прави потребителските кредити все по-скъпи.

Икономическа нестабилност и прогнози

На макроикономическия фронт Румъния официално не е в рецесия, но растежът е забавен рязко. През второто тримесечие на 2025 г. БВП е нараснал едва с 0,3%, което подчертава крехкото състояние на икономиката. Прогнозите на БНР предвиждат само умерен растеж за 2025-2026 г., ограничен от фискални мерки за икономии и зависимост от външно търсене, особено от Западна Европа. Исареску предупреди, че рецесията остава реална възможност, като подчерта зависимостта на румънската индустрия от по-широките европейски икономически тенденции.

Той акцентира на спешната необходимост от ускоряване на усвояването на европейски фондове, особено свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост, като важен инструмент за поддържане на възстановяването и запазване на фискалната надеждност на Румъния. Амбициите на страната за влизане в еврозоната добавят още един слой сложност. Въпреки че Румъния е изпълнила критериите за конвергенция между 2013 и 2015 г., политическите решения са отложили приемането на еврото, което, както отбеляза Исареску, е било подкрепено от почти всички партии.

В перспектива Националната банка прогнозира, че инфлацията може да се нормализира до около 2,5% годишно до 2026 или 2027 г., в зависимост от фискалната дисциплина и социалната стабилност, които в момента са несигурни предвид текущите политически напрежения. Исареску подчерта важността на продължаването на бюджетната програма за поддържане на доверието на пазара и предложи, че лихвените проценти може да се наложи да се увеличат, ако икономическата нестабилност се влоши.

Въпреки тези предизвикателства, левът остава относително стабилен, подсилен от интервенции на БНР. Доклади сочат, че централната банка е използвала 6 милиарда евро, около 10% от своите валутни резерви, за да укрепи валутата и да стабилизира обменния курс. Исареску отбеляза, че директната подкрепа от БНР вече не е необходима, но остава важен сигнал за пазара.

Междувременно мерките за икономии предизвикват широко недоволство сред работниците в обществения сектор. Учители, лекари, магистрати, служители на общини и полицаи се присъединиха към протести срещу правителствените реформи, особено тези, засягащи пенсиите и условията на труд. Националният съюз на полицията и служителите по договори (СНППЦ) предупреди, че планираните промени в пенсиите за военнослужещи заплашват националната сигурност и обеща мащабни протести, ако правителството не отмени курса си.