МВФ призовава България да затегне фискалната политика преди еврото

Международният валутен фонд (МВФ) призова България да затегне своята фискална политика, като насочи вниманието си от подкрепата на потреблението към насърчаване на инвестиции с високо качество. Това е основната препоръка на мисията на МВФ, ръководена от Фабиян Борнхорст, която представя своя окончателен доклад днес. Според доклада, правителството трябва да приоритизира мобилизирането на допълнителни приходи, за да отговори на растящите нужди в инфраструктурата, здравеопазването и образованието, като същевременно се справя с социалните неравенства.

Борнхорст подчерта, че приемането на еврото представлява ключова стъпка за България, предоставяйки възможност за укрепване на институциите, увеличаване на доверието в правителствените политики и стимулиране на средносрочния икономически растеж. „Правителството е постигнало значителен напредък, осигурявайки присъединяването на страната към еврозоната, приемайки бюджета за 2025 г. и преговаряйки за Плана за възстановяване и устойчивост,“ отбеляза той.

Икономическата динамика в България остава силна, с ограничен пазар на труда и висока инфлация. Растежът на заплатите е подпомогнал сближаването на доходите към средното ниво в ЕС, но печалбите в производителността остават зад това развитие. Разширението на кредитите, особено в ипотечния сектор, продължава с бързи темпове, съвпадайки с покачването на цените на имотите. Въпреки тези натискания, икономическата активност е предвидена да остане силна, благодарение на стабилното частно потребление.

МВФ предупреждава, че фискалната политика трябва да бъде внимателно балансирана, за да се реализират напълно ползите от приемането на еврото, да се повишат устойчиво жизнените стандарти и да се избегнат макрофинансови дисбаланси. Политиците са призовани да запазят фискалната дисциплина, да управляват рисковете, свързани с прехода към еврото, и да ускорят структурните реформи. Фондът подчертава, че предсказуемата и последователна политическа рамка е от съществено значение за постигането на тези цели.

Инфлацията е проектирана да достигне около 3,5% средно през 2025 и 2026 г., с постепенно забавяне след това. Динамиката на заплатите е значителен фактор: увеличенията на минималните заплати и заплатите в публичния сектор, индексирани към средните стойности, стимулират вътрешното търсене, но също така допринасят за повишаване на разходите. Като разходите за труд изпреварват растежа на производителността, маржовете на печалбата са под натиск, което усилва инфлацията, движена от заплатите.

Приемането на еврото се очаква да предостави незабавен тласък на икономическата перспектива на България, като подобри институционалната Credibility, намали транзакционните разходи и укрепи доверието на инвеститорите. Някои от тези ползи вече са видими в намаляването на разликите в доходността по дълговите ценни книжа и последните повишения на кредитния рейтинг. Мерки като двойно ценообразуване в лева и евро, мониторинг на цените и обществени информационни кампании имат за цел да адресират притесненията и да разширят подкрепата, като историческия опит сочи, че ефектите от смяната на валутата върху цените вероятно ще бъдат малки и временно.

Въпреки това, рисковете остават. Силното вътрешно търсене може да доведе до прегряване и продължителен инфлационен натиск. Бързото разширение на кредитите и нарастващата експозиция в ипотечния сектор могат да генерират уязвимости в финансовата система. Без внимателно балансирани политики, тези тенденции биха могли да произведат макрофинансови дисбаланси.

В краткосрочен план, МВФ препоръчва комбинация от мерки за приходи и разходи, за да контролира бюджетния дефицит за 2025 г., който може да надвиши планираните 3%. Мерките включват затягане на фискалната политика, увеличаване на данъците върху имотите и социалните осигуровки, замразяване на заплатите в публичния сектор и намаляване на правителствените разходи с около 1% от БВП.

Борнхорст също така поддържа идеята за премахване на максималния праг на осигуряване и тавана на пенсионните вноски, както и преминаване към прогресивен данък върху доходите. Ускоряването на структурните реформи остава от съществено значение за увеличаване на производителността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС, подобряване на управлението и осигуряване на ефективно използване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

Реформата в енергийния сектор е също акцентирана, имайки предвид високата енергийна интензивност на България и зависимостта от въглища. Борнхорст подчерта, че целенасочената подкрепа за домакинства с ниски доходи и по-конкурентен пазар на електрическа енергия ще увеличат инвестиционните стимули и ефективността на пазара.

Относно пенсионната система, МВФ препоръчва всеобхватни реформи, за да се осигури устойчивост и адекватност, тъй като системата на „плащай сега“ среща дефицити, утежнени от застаряващото население. Укрепването на финансова устойчивост ще изисква по-високи приходи от вноски, включително премахване на тавана на социалноосигурителния доход, който в момента не следва растежа на заплатите.

Борнхорст заключи, че данъчната политика на България трябва да бъде оценявана, за да се увери, че може да финансира дългосрочните обществени нужди и да насърчава по-справедливо разпределение на ресурсите. Той подчерта натиска от застаряването на населението, инвестициите в инфраструктура, разходите за отбрана и растящите социални изисквания, които ще увеличат нуждите от обществени услуги.