Как ценовата съзнателност влияе на инфлацията у нас

В България наблюдаваме тревожна тенденция, свързана с инфлацията, която може да бъде подсилена от ниската ценова съзнателност на потребителите. Вече повече от три години отминаха от така наречената „битка на Кауфланд“, известна сред българите като „битката за слънчогледовото олио“. Този инцидент разкрива не само отсъствието на пазарна осведоменост, но и как паниката и емоционалните реакции често надделяват над рационалното мислене сред потребителите.

Слънчогледовото олио в България е стигнало до почти символичен статус, като продукт с драматични ценови колебания. През 2025 г. цените на този основен продукт скочиха с около 16% заради слаба реколта, което показва колко уязвими са основните стоки на пазара. Подобна волатилност наблюдаваме и при сезонни продукти, като например дините. В началото на годината цените на пазара „Димитър Петков“ в София достигнаха 1.99 лв. за килограм, а някои продавачи искаха до 2.50 лв./кг. Месеци по-късно същият плод можеше да се купи за едва 50 стотинки, което представлява четирикратен спад.

Тук урокът за потребителите е ясен: ценовата съзнателност, известна на икономистите като „ценова чувствителност“, може да направи покупките по-умни. Вместо да бързат да купуват скъпи продукти, потребителите печелят от търпение и правилно време, изчаквайки цените да се нормализират. За съжаление, в България това умение често остава пренебрегнато, за разлика от страните като Полша в началото на 90-те години, когато цените на агнешкото месо рязко се покачили. Тогава потребителите намалили покупките си и преминали към алтернативи, което довело до бързо спадане на цените.

Ценовата чувствителност измерва как търсенето реагира на промените в цените. Високата чувствителност означава, че дори малки покачвания в цените значително намаляват търсенето, което е типично за стоки от масовия пазар с много заместители. Обратно, ниската чувствителност показва, че дори значителни промени в цените нямат голямо влияние върху покупателното поведение, каквото наблюдаваме при лекарства, горива или луксозни стоки с висока маркова лоялност.

Въпреки това, българите често реагират на ситуации с ниска чувствителност, като купуват в паника, страхувайки се от бъдещи повишения на цените, което може да влоши инфлационния натиск. Д-р Йоахим Вюрмелинг, директор на Бундесбанк, подчертава важността на поддържането на ценова чувствителност в контекста на предстоящото приемане на еврото в България. Той предупреждава, че ако не успеем да го направим, може да се създадат условия за бърза инфлация, каквато е наблюдавана в други страни, преминаващи през валутни трансформации.

Хърватският опит, въпреки положителните аспекти в туризма и икономическата интеграция, демонстрира как инфлационният натиск може да нарасне, когато потребителите и бизнеса предвиждат повишения на цените по време на смяна на валутата. Гражданите играят ключова роля в предотвратяването на ненужна инфлация. Д-р Вюрмелинг посочва три критични стъпки: първо, политиците трябва да избягват да обсъждат бъдеща инфлация, тъй като спекулацията сама по себе си може да доведе до повишаване на цените. Второ, потребителите трябва да действат разумно, вместо да позволяват на цените да се покачват чрез паническо купуване. Трето, регулаторните органи трябва да се фокусират върху ефективния контрол на веригите за доставки и прозрачността на пазара, вместо да управляват цените директно.

В крайна сметка, предизвикателството за България се състои в изграждането на информирано и търпеливо потребителско население, способно да устои на инстинкта за емоционална реакция на временното покачване на цените. Въвеждането на еврото предлага възможност за укрепване на пазарната дисциплина, при условие че както гражданите, така и властите действат стратегически, за да поддържат стабилна и добре функционираща икономика.