Европа се нуждае от стратегическа автономия, а не от илюзии

В статия за Euronews, доктор Александър Вълк, ръководител на берлинския офис на Фондация „Ханс Зайдел“, подчертава необходимостта от нова стратегическа парадигма в Европа. Според него, времето за наивност е преминало и е време да се сбогуваме с три основни илюзии, които продължават да ни държат в заблуда.

Докато милиони европейци подновяват своите абонаменти за фитнес или се ангажират с „Сухия януари“, ритуалът на личната самооптимизация изглежда остарял. 2025 г. не беше просто още една бурна година, а моментът, в който старият световен ред окончателно се срине. На 1 януари 2026 г. всеки, който се огледа честно, ще осъзнае, че добрите намерения вече не са достатъчни – необходима е оцеляването стратегия.

Първа илюзия: „САЩ ще се върнат“

Надеждата, че трансатлантическите отношения ще се върнат към нормалността от 90-те години след кратък период на смущение, е илюзия, която трябва да се преодолее. Капиталовите пазари, най-честният барометър на геополитическата реалност, вече изразиха своето мнение. Златото нарасна с около 60% през 2025 г., докато глобалните инвеститори намалиха експозицията си към долара и пренасочиха активите си към безопасни убежища. За Европа това означава, че 2026 г. трябва да бъде година на финансова и сигурностна еманципация. Необходима е стратегическа независимост от „големия брат“.

Втора илюзия: „Пазарът ще реши проблемите с Китай“

Десетилетия наред мантрата в Европа беше „промяна чрез търговия“. Вярването, че достатъчните износи ще доведат до сближаване, се оказа погрешно. Конкуренцията с Китай не е обикновено съревнование за пазарен дял, а системна борба за заместване. Шенжен развива иновации с темпо, за което Европа може само да мечтае. Отговорът на Европа през 2026 г. не трябва да е защитен, а проактивен. Необходимо е да се спре с отношението към индустриалната политика като към смъртен грях срещу пазарната икономика.

Третата илюзия, която трябва да се преодолее, е свързана с изкуствения интелект. Страховете, че той ще унищожи работните места, игнорират демографската реалност – Европа намалява. Недостигът на труд ще продължи, независимо от нашите желания. 2026 г. ще бъде годината на специалистите. Изкуственият интелект не е убиец на работни места, а убиец на посредствеността. Тези, които комбинират дълбока човешка експертиза с технологии, ще бъдат победителите.

Стратегическата автономия става централна тема за бъдещето на Европа. Континентът трябва да се научи да плува самостоятелно. Нито Вашингтон, нито Пекин ще спасят Европа – и двете държави преследват своите национални интереси безмилостно. Време е Европа да осъзнае, че силата идва от реализма, а не от илюзиите.

Проблемите на континента изискват активен и решителен подход. Вместо да се ангажираме с „повече упражнения“, Европа трябва да се ангажира с „приемането на реалността“. Тези, които влязат в 2026 г. с ясна стратегия и без илюзии, не само ще устоят на бурята, но и ще научат как да навигират в нея.