Цените на храните в България: нарастващи над 90% ръстове

Ново проучване на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) разкрива, че надценките на храните в българските магазини често достигат между 50 и 90 процента, което значително надвишава обичайните европейски нива. Тези резултати произлизат от сравнително изследване на над 600 търговски обекта в страната, което сравнява цените на основни стоки с тези в други държави-членки на ЕС.

Сравнение на цените на основни хранителни стоки

Според анализа, България заема едно от най-високите места в ЕС по цени на основни храни като мляко, брашно, сирене, олио и ориз. Разликата в цената между суровините и крайните търговски цени е значителна. Например, производителите на млечни продукти получават между 0.89 и 1.10 лева (около 0.46 до 0.56 евро) за литър мляко, докато потребителите често плащат поне 3.50 лева (около 1.79 евро) за същото количество в магазините.

Фермерът Златина Георгиева от Варненския регион заяви, че тази цена е под производствените разходи и обвини големите търговци, че диктуват цените на пазара за собствена печалба. „За съжаление, търговецът задава правилата и определя цената,“ отбеляза тя.

Статистика и влияние върху потребителите

Проучването на КНСБ е първото, което провежда такова сравнение на национално ниво. То установи, че около една трета от артикулите в малкия потребителски кош са най-скъпи в България в сравнение с други държави от ЕС. При минималната заплата, българинът може да си позволи този кош само 9.6 пъти, в сравнение с над 16 пъти в Румъния и 30 пъти в Германия.

Потребители в цялата страна продължават да усетят натиска. „Някои цени са се увеличили с 200 процента,“ каза Георги Томов. „Прасковите, които миналата година бяха 2–3 лева (около 1.02–1.53 евро), сега струват 7–8 лева (около 3.58–4.09 евро).“ Друга клиентка, Йорданка Тодорова, критикува липсата на ефективен контрол, казвайки: „Има хиляди комисии, които уж следят цените, но нищо не се променя.”

Експерти подчертават, че средните надценки в Европа рядко надвишават 30 процента, докато в България разликата между едро и дребно цените достига до 71 процента. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че маржовете в големите търговски вериги варират от 50 до 90 процента, наричайки ситуацията „категорично несправедлива“. Той подчерта, че тези числа се основават на данни от самите вериги.

Професор Виолета Димитрова от Висшето училище по икономика във Варна обясни, че относително малкият български пазар също допринася за по-високите маржове, тъй като веригите разчитат на увеличени надценки, за да поддържат рентабилността. Тя добави, че страни като Обединеното кралство редовно следят отношенията между производители и търговци чрез специализирани правителствени звена, които проследяват несправедливи практики и насърчават по-балансировано сътрудничество.

След инициативата на КНСБ, Комисията за защита на конкуренцията е започнала разследване в сектора на млечните продукти, за да оцени справедливостта на ценовите практики. В същото време икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб по икономика и политика предупреди, че България се приближава до фискална точка на разпад. В интервю за Българското национално радио той каза, че „вече сме изчерпали всички гъвкави инструменти за управление на публичните финанси“ и че правителството стои пред трудно решение – или да намали разходите, или да увеличи данъците.

Вулджев подчерта, че България рискува да надвиши прага на бюджетния дефицит от 3 процента, добавяйки, че прекомерният ръст на текущите разходи е натоварил фискалната рамка. „Вече пет години, наред с политическата нестабилност, се движим към криза в публичните финанси,“ отбеляза той, въпреки че призна, че солидната икономическа основа на страната през последните две десетилетия е предотвратила остър колапс до момента. Ако текущото правителство падне, бюджетният процес вероятно ще бъде забавен, докато не бъде избран нов парламент, предупреди Вулджев. Той също така добави, че докато данъчните приходи остават силни, те все още не са достатъчни, за да покрият нарастващите нужди от разходи, подчертавайки важността на по-предпазлива и добре планирана политика на заплатите.