Български инвеститори променят гръцкия имотен пазар: шанс или предизвикателство?

Инвестициите на български купувачи в Гърция предизвикват значително внимание сред местните брокери и управители на имоти. Присъствието на българските инвеститори по северното крайбрежие на Гърция създава напрежение на пазара, като много специалисти твърдят, че това води до покачване на цените на имотите и затруднява местните бизнеси.

По време на интервю за Нова ТВ, адвокатът Константина Харизанова подчерта, че гръцкият имотен пазар е изключително динамичен през последната година. Търсенето надвишава предлагането, а цените постоянно се увеличават. Според Проф. Йоаким Каламарис, българите в момента представляват значителна част от потенциалните купувачи, което допринася за конкурентната среда.

Каламарис предостави конкретни данни, като оцени, че в Гърция има не повече от 1 800 български инвеститори – както физически лица, така и компании, които са вложили над 500 милиона евро в гръцката икономика. Тези инвестиции обхващат приблизително 12 000 имота. Той акцентира на факта, че българите не „купуват цяла Гърция“, но тяхното присъствие оказва забележимо влияние на пазара.

Увеличение на цените и нелегални практики

Една от последиците от това търсене, особено в региони като Халкидики, е увеличението на цените, които понякога достигат 5 000–6 000 евро на квадратен метър. Каламарис посочи, че част от проблема произтича от инвеститори, които отдават имоти под наем извън официални платформи, разчитайки на неформални мрежи, като групи във Facebook. Тази практика изкривява конкуренцията за гръцките собственици на имоти и може да доведе до недекларирани доходи, които държавата разглежда като форма на дъмпинг.

Харизанова акцентира, че „черният Airbnb“ е по-широк проблем в Гърция, но българите не носят основната отговорност за тази тенденция. Проблемът засяга предимно гръцките собственици, много от които предпочитат краткосрочни наеми пред традиционните дългосрочни договори. Тя очаква по-строги правила и по-тежки санкции в близко бъдеще, за да се справят с тези практики.

Спазване на строителните регулации

Друг аспект, който предизвиква безпокойство, е спазването на градоустройствени регулации. Каламарис подчерта случаи, в които сгради надвишават разрешените размери, например строителство на много над 120 квадратни метра на парцел от 4 декара, което представлява явно нарушение на гръцкото законодателство. Въпреки че властите преди са били по-толерантни, сега се очаква увеличаване на проверките и глобите.

В бъдеще Каламарис предвижда, че българските инвеститори ще се сблъскат с повишено внимание от страна на властите. С нови играчи от Румъния, след присъединяването им към Шенген, гръцките власти целят да наложат регулации и да стабилизират пазара.

Въпреки тези напрежения, Харизанова предлага различна перспектива, като твърди, че българските собственици на имоти в Гърция обикновено спазват законите. Тя подчерта, че те внимателно спазват местните регулации, плащат съответните данъци и поддържат професионална отчетност, което отличава българските инвеститори от по-широките предизвикателства, пред които е изправен гръцкият имотен сектор.