България се подготвя за десетилетие с високи митнически тарифи

Българските компании ще трябва да се подготвят за десетилетие с повишени митнически тарифи от страна на Съединените щати. Според анализ на Economist Intelligence Unit (EIU), тези тарифи в момента са между седем и осем пъти по-високи отколкото през 2024 г. Анализаторите предупреждават, че подобни тарифи, вероятно ще продължат да съществуват в следващите 10 години, което може да ограничи достъпа на България до най-голямата икономика в света и да предизвика по-широки структурни промени в глобалната търговия.

Въпреки че Съединените щати не са основният търговски партньор на България, влиянието на митата от 10–15% върху вносителите на български стоки в ЕС, включително в Германия, Италия, Румъния и Турция, ще бъде значително. EIU подчертава, че дори ако в САЩ встъпи в длъжност нова администрация, намаляването на митата изглежда малко вероятно поради новосъздадената инфраструктура за събиране на тези такси и двупартийната подкрепа за икономическия национализъм.

Възможни последици за българския бизнес

Опитите на Европа да преговаря за освобождаване или да сключи ново търговско споразумение вероятно ще се провалят. Отмъстителните мита от страна на ЕС ще имат минимален ефект. Прогнозата показва, че тежките индустриални сектори в ЕС, които вече са отслабени от високите енергийни разходи, може да преживеят допълнителни затруднения, което да наложи намаляване на производството или преместване на мощности. За българските компании това означава, че е необходимо да се диверсифицират дестинациите за износ, да се фокусират върху пазари извън САЩ и да повишат стойността на продуктите, които предлагат.

Фирмите получават съвети да следят внимателно политиките на ЕС и да разработват стратегии за минимизиране на оперативните рискове, като субсидии, насочване на търговията, ускорени инвестиции в отговори на търсенето в ЕС и разширяване в зелени технологии. Друг потенциален проблем е ескалацията на търговските напрежения между ЕС и Китай, които могат да произтекат от усилията на Европа да осигури вериги за доставки и да внедри защитни мерки. Такъв конфликт би могъл да увеличи разходите, да намали инвестициите и търговията, да ограничи достъпа до европейските финансови потоци и да изложи европейските компании в Китай на отмъстителни действия.

Предизвикателства и възможности за бизнеса

Българските фирми са насърчавани да обмислят модела „Китай Плюс Едно“, който предвижда поддържане на основните операции в Китай, докато част от веригата за доставки се диверсифицира в съседни държави. През последните месеци примери за търговски конфликти подчертават тези рискове. От 10 септември бяха въведени временни мита върху вноса на свинско месо от Китай, които варират от 15,6% до 62,4%. Тези мита следват разследване на ЕС относно китайските субсидии за електрически превозни средства, което доведе до наложените мита до 45% върху китайските електрически автомобили, както и мерки срещу вноса на китайски гуми и ракия.

Въпреки тези глобални търговски предизвикателства, вътрешната икономика на България се очаква да остане устойчива през следващите две години, като силното потребителско търсене поддържа растежа през 2025 г. Сектори като туризъм, производство на електрическа енергия и производство на оръжие са посочени като ключови двигатели на икономическия растеж. Въпреки това, бизнесите, особено чуждестранните инвеститори, трябва да бъдат внимателни към политическите и фискалните рискове, включително възможността за краткотрайно правителство, постоянна корупция и слабости в съдебната система.

Докладът също така сигнализира за потенциално увеличаване на плоския корпоративен данък от 10%, ако приходите за 2025 г. не достигнат необходимите нива, комбинирано с бюджетен дефицит, надвишаващ 3% от БВП на ЕС. Властите могат да решат да запазят социалните програми, като прехвърлят непропорционално данъчната тежест върху чуждестранните фирми, което прави готовността за одити от съществено значение.

Средните и малките предприятия срещат допълнителни предизвикателства, произтичащи от изоставането на България в цифровите умения. Според Индекс на цифровата икономика и общество на Европейската комисия за 2023 г., България заема 26-то място от 27 държави членки на ЕС по основни цифрови компетенции, което влияе на киберсигурността и способностите за разработка на софтуер. Компаниите се съветват да наемат специализирани кадри от чужбина и да се ангажират с образователни и обучителни програми, за да осигурят, че работната сила отговаря на изискванията на пазара.