България се подготвя за десетилетие на високи мита от САЩ

Българските компании трябва да се подготвят за десетилетие на повишени мита от страна на Съединените щати. Според анализ на Economist Intelligence Unit (EIU), тези мита в момента са между седем и осем пъти по-високи в сравнение с 2024 г.. Анализаторите предупреждават, че тези мита, вероятно ще останат в сила в следващите 10 години, което не само че ще ограничи достъпа до най-голямата икономика в света, но и може да предизвика по-широки структурни промени в глобалната търговия.

Въпреки че САЩ не са основен търговски партньор на България, въздействието на мита от 10–15% върху вносителите от ЕС на български стоки, включително Германия, Италия, Румъния и Турция, ще бъде значително. EIU подчертава, че дори и нова администрация в САЩ да поеме властта, намаление на митата изглежда малко вероятно поради новосъздадената инфраструктура за събиране на тези такси и двупартийния консенсус, който подкрепя икономическия национализъм.

Потенциални последици и стратегии за бизнеса

Европейските опити за преговори относно изключения или сключване на ново търговско споразумение могат да се окажат неуспешни. Отмъстителните мита от страна на ЕС вероятно ще имат минимален ефект. Прогнозите сочат, че тежките индустриални сектори в ЕС, вече отслабени от високите разходи за енергия, могат да се сблъскат с допълнителни затруднения, което ще принуди компаниите да намалят производството или да преместят дейността си.

Тази ситуация налага на българските предприятия да разнообразят целевите си пазари, да се фокусират върху нови дестинации извън САЩ и да преминат към продукти с по-висока добавена стойност. Компаниите трябва да следят внимателно политиките на ЕС и да разработват стратегии за намаляване на оперативните рискове, като например субсидии, пренасочване на търговията, ускорена инвестиция в отговори на търсенето в ЕС и експанзия в зелени технологии.

Дигитализация и предизвикателства на малките и средни предприятия

Друго потенциално предизвикателство е ескалацията на търговските напрежения между ЕС и Китай, които могат да възникнат в резултат на усилията на Европа да осигури веригите на доставки и да реализира защитни мерки. Такъв конфликт би могъл да увеличи разходите, да намали инвестициите и търговията, както и да ограничи достъпа до европейските финансови потоци.

Българските фирми са насърчавани да помислят за модел „Китай Плюс Едно“, при който основните операции остават в Китай, а част от веригата на доставки се диверсифицира в близки държави. Примери за търговски конфликти в последно време подчертават тези рискове. От 10 септември са въведени временни мита върху вноса на свинско месо от Китай, вариращи от 15,6% до 62,4%. Тези мита следват разследване на ЕС относно китайските субсидии за електрически превозни средства, което доведе до налагане на мита до 45% на китайските електрически автомобили, както и мерки срещу вноса на китайски гуми и ракия.

Въпреки глобалните търговски предизвикателства, вътрешната икономика на България се очаква да остане устойчива през следващите две години, като силното потребителско търсене ще стимулира растежа през 2025 г.. Сектори като туризъм, производство на електрическа енергия и производство на оръжия са акцентирани като основни двигатели на икономическото развитие.

Въпреки това, бизнесите, особено чуждестранните инвеститори, трябва да бъдат внимателни относно политическите и фискалните рискове, включително възможността за краткосрочен кабинет, постоянна корупция и слабости в съдебната система. Докладът подчертава и потенциалната възможност за увеличение на плоския корпоративен данък от 10%, ако приходите през 2025 г. не достигнат необходимите нива, комбинирано с бюджетен дефицит, надвишаващ 3% от БВП на ЕС.

Средните и малките предприятия също се сблъскват с допълнителни предизвикателства, свързани с изостаналостта на България в дигиталните умения. Според Индекса на цифровата икономика и общество на Европейската комисия за 2023 г., България заема 26-то място от 27 държави в ЕС по основни цифрови компетенции, което влияе негативно на киберсигурността и способностите за разработка на софтуер. Компаниите се съветват да наемат специализирани кадри от чужбина и да се включат в образователни и обучителни програми, за да осигурят, че работната сила отговаря на изискванията на пазара.