Стресът – системен риск за здравето и икономиката в България

На форума STRESS OFF – TECH ON, проведен в София Тех Парк, участниците се обединиха около тезата, че стресът е системен психосоциален риск, който води до хронични незаразни заболявания (НКД). Според тях, държавата трябва да играе проактивна роля в превенцията на този риск. Събитието, организирано от Сомenso, Националния фонд за научни изследвания и Асоциацията на комуникациите и електрониката на въоръжените сили, акцентира на връзката между науката, технологиите и превенцията на стреса като фактор за устойчиво развитие.

Силвия Кумунова, психофизиолог и основател на Сомenso, подчерта, че проблемът не е самият стрес, а фактът, че го откриваме твърде късно. Тя направи сравнение между стреса и радиацията – невидим, но оказващ влияние върху здравето и качеството на живот. Кумунова посочи, че хроничният стрес е биологичен ускорител на НКД, а не просто психологически проблем. Увеличените нива на кортизол водят до инсулинова резистентност, повишаване на кръвната захар и натрупване на висцерални мазнини, което може да доведе до диабет тип 2.

Тревожни здравни показатели в България

Според Кумунова, смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България през 2024 г. и 2025 г. е три пъти по-висока отколкото в останалите европейски държави. Почти 20% от всички смъртни случаи в България са в резултат на инсулт. Вероятността за преждевременна смърт от НКД е 24%, като мъжете са изложени на два пъти по-висок риск от жените. Кумунова подчерта и нарастващите нива на смъртност от рак, предупреждавайки, че общата смъртност ще остане висока до 2030 г..

Разходите за здравеопазване в България достигат 8,6% от БВП, в сравнение с 10,4%% в ЕС. Средното разходване на човек за превенция на заболявания е около 200 евро в ЕС, но само 31 евро в България. Публичните разходи за лекарства представляват 32,5%% от здравните разходи в България, спрямо 17,8%% в ЕС, докато личните плащания достигат 38%% в България, в сравнение с 15%% средно за ЕС.

Икономическият ефект от стреса и психичното здраве

Кумунова посочи, че между 75%% и 90%% от посещенията при лекари са свързани със състояния, предизвикани от стрес. По данни, 40%% от служителите в световен мащаб са изпитали значителен стрес в предходния ден, а 42%% от мениджърите съобщават за по-високи нива на стрес от своите служители. Депресията и тревожността струват на глобалната икономика 1 трилион долара годишно в загуба на продуктивност.

Кумунова акцентира на растящата роля на дигиталните терапии, които предлагат поведенчески интервенции, управление на заболявания като диабет и хипертония, намаляване на стреса и подобрена привързаност към лечението. Изкуственият интелект се използва все повече за ранно откритие на риска от стрес, което позволява до 40%% по-ранно идентифициране и намаляване на хоспитализациите до 30%%.

Заместник-министърът на здравеопазването Петър Грибнев подчерта, че Министерството на здравеопазването носи отговорност да следи тези тенденции и изрази готовност да работи по разработването на национална програма за борба с това, което нарече „невидим убиец“. Той добави, че инвестирането в психично здраве днес ще донесе дългосрочни ползи за по-здрава и устойчива нация.