Почина легендарният унгарски режисьор Бе́ла Тар на 70 години

Бе́ла Тар, един от най-влиятелните унгарски режисьори и значима фигура в контемплативното кино, почина на 70 години след дълга болест. Новината за смъртта му бе обявена от Бенче Флиегауф на националната новинарска агенция MTI от името на семейството на Тар. Неговите филми, сред които „Сатантанго“ и „Туринският кон“, оставят незабравим отпечатък с тяхната мрачна красота и поетичност.

Роден през 1955 г. в Печ, Унгария, Тар стартира кариерата си в Балаж Бела Студио, един от основополагаещите унгарски студия за експериментално кино. След няколко филма, включително „Семейно гнездо“ и „Алманах на есента“, той получава международно признание през 1994 г. с епичната черно-бяла одисея „Сатантанго“, изследваща колапса на комунизма в Източна Европа. Филмът е базиран на едноименния роман на унгарския писател Ласло Краснахоркай, който спечели Нобелова награда за литература през миналата година.

Впоследствие Тар адаптира и друг роман на Краснахоркай, „Меланхолия на съпротивата“, в „Хармонии на Верчмайстер“ от 2000 г.. Последният, мрачен и апокалиптичен филм, също получи висока оценка от критиците, но именно „Туринският кон“, издаден през 2011 г., остава неговото шедьовърно произведение. Той, в сътрудничество с Краснахоркай, разказва за психичния срив на германския философ Фридрих Ницше, след като свидетелства жестокостта към кон по време на посещение в Турин.

Филмът също така представя монотонността на ежедневието на собственика на коня и дъщеря му. Премиерата му се състоя на 61-ия Берлински филмов фестивал, където спечели Сребърна мечка за голямата награда на журито. След успеха на „Туринският кон“, Тар обяви пенсионирането си и се премести в Сараево, където основа международната филмова школа film.factory.

През 1997 г. Тар стана член на Европейската филмова академия и получи почетната награда на президента и борда на академията на 36-те Европейски филмови награди през 2023 г.. Европейската филмова академия публикува изявление, в което изразява тъга за загубата на „изключителен режисьор и личност с силен политически глас, уважаван от колегите и почитан от зрителите по целия свят“.

Смъртта на Бе́ла Тар оставя празно място в света на киното, но неговото наследство ще продължава да вдъхновява бъдещите поколения.