България сред страните с най-висока консумация на алкохол

България продължава да бъде сред страните с най-висока консумация на алкохол в Европа и в света. Според данни на Световната здравна организация, средният българин над 15 години консумира 11.2 литра чист алкохол годишно. Анализ на Института за пазарна икономика показва, че най-голям дял в консумацията заемат спиртните напитки, с 5.1 литра, следвани от бира с 4.7 литра, вино с 1.2 литра и други алкохолни продукти с 0.2 литра.

Най-напред, тези цифри може да не изглеждат драматични, но като се изразят в чист алкохол, те се трансформират в много по-големи количества. На годишна база, това е приблизително 188 бутилки бира по 500 мл с 5% алкохол, около 13 бутилки вино по 750 мл с 12% алкохол и малко над 18 бутилки спирт по 700 мл с 40% алкохол. Разгледано в рамките на ежедневните навици, това съответства на една бира на всеки втори ден, чаша вино на всеки четири дни и малка чаша спирт почти на всеки два дни.

Сериозни рискове за здравето при висока консумация

Фактическата консумация вероятно е още по-висока, тъй като статистиката не включва домашно произведен алкохол, който остава широко разпространен в България. Още по-обезпокояващи са показателите за високорисково пиене. Прогнозите на Световната здравна организация показват, че до 2025 г. около 9.1% от българите над 15 години ще попаднат в категорията на тежките алкохолици. Тази група включва хора, които консумират повече от 60 мл чист алкохол на ден, което е еквивалентно на около 1.2 литра бира, половин литър вино или 150 мл спирт. Процентът сред мъжете е оценен на 16.6%, докато при жените е значително по-нисък – 2.1%.

Въздействието върху здравето е съществено. Измерено чрез индикатора DALYs, който отразява години на загубен здравословен живот, употребата на алкохол струва на българите средно 6.4 години на човек. При мъжете загубата достига 9.5 години, в сравнение с 2.7 години за жените. През 2019 г. смъртността, свързана с алкохол, е била 38.9 смъртни случая на 100 000 души, достигайки 70.3 сред мъжете и 13 сред жените.

Тревожна тенденция сред младежите

Данните от 2024 г. от Европейското училищно проучване за алкохол и други наркотични вещества показват, че повече от 40% от българските студенти са консумирали алкохол преди да навършат 13 години, а над 14% вече са били опиянени на тази възраст. Почти един на четирима студенти е заявил, че е пил алкохол повече от десет пъти през 2024 г., докато над 25% са консумирали алкохол между три и девет пъти.

Достъпът до алкохол остава лесен, като над 73% от студентите твърдят, че бирата е лесна за набавяне, 62% съобщават същото за виното, а 56% за спиртните напитки. Това сочи към слабо прилагане на ограниченията за продажба на алкохол на непълнолетни. Икономическите фактори също играят роля, особено акцизната политика. България прилага някои от най-ниските акцизни ставки на алкохол в Европейския съюз. Стандартна кутия бира с 5% алкохол се облага с данък от около 9.6 стотинки, или приблизително €0.05. За спиртните напитки акцизът е около 3.08 лева за бутилка от 700 мл с 40% алкохол, което е равно на около €1.58. Виното е изключено от акциз, политика, която споделят само девет други държави членки на ЕС. В средносрочен план тези ставки се очаква да нараснат в съответствие с европейските практики, което може да повиши цените и постепенно да повлияе на консумационните навици.