Грипният сезон в България може да започне по-рано от обичайното

Ас. проф. Ангел Кунчев, главният държавен здравен инспектор на България, предупреди, че грипният сезон за 2023 г. може да започне по-рано от обичайното. В интервю за БНТ той обясни, че подобни тенденции вече са наблюдавани в чужбина, особено в Япония, където грипният сезон е започнал с месец по-рано и се разпространява с бързи темпове. В България вече е регистриран първият потвърден случай на грип, открит в проба на дете от Центъра за заразни и паразитни болести.

Обикновено индивидуалните случаи на грип в България започват да се появяват през втората половина на октомври, като инфекциите постепенно нарастват през ноември. Към края на ноември грипната активност обикновено започва да нараства, но остава под епидемичните нива. Събиранията и пътуванията по време на коледните празници допълнително ускоряват предаването на вируса, и до края на януари нивата на инфекция обикновено достигат епидемични стойности. Тази година обаче, тази времева линия може да се измести напред.

Грипната вълна и COVID-19

Кунчев подчерта, че в Япония в момента има над 4 500 хоспитализирани лица с усложнения, свързани с грипа, което показва, че сезонът е започнал рано и с по-голяма интензивност. Той уточни, че това не означава непременно, че България ще преживее същия сценарий, но здравните власти внимателно следят ситуацията. Кунчев също така потвърди, че случаите на COVID-19 в страната също нарастват.

Той акцентира на необходимостта от навременна ваксинация и превантивни мерки. Относно ваксините против грип, Кунчев увери, че допълнителни доставки се разпределят през аптечната мрежа. „Вече са пристигнали големи количества и още са на път“, заяви той. „Вчера проверих в няколко аптеки, има ваксини налични на свободния пазар. За хората над 65 години сме осигурили 100 000 дози повече от миналата година.“

Той добави, че броят на назалните ваксини за деца е увеличен от 10 000 на 15 000 дози. „Не мога да обещая, че няма да има недостиг през декември“, призна Кунчев, „но се адаптираме спрямо търсенето.“ Освен в аптеките, общопрактикуващите лекари също разполагат с наличности. Здравният инспектор призова гражданите, особено уязвимите групи, да се ваксинират навреме, за да осигурят защита преди вирусът да започне да се разпространява широко.

Качество на водата и здравни мерки

Кунчев също така адресира неотдавнашните притеснения относно качеството на водата в няколко региона, включително Плевен, Велико Търново и Бургас. Той обясни, че регионалните здравни инспектори са препоръчали формално избягването на употребата на чешмяна вода за питейни нужди, въпреки че тя остава безопасна за хигиенни цели. „Мътността е най-видимият, но и най-малко опасен индикатор“, каза той.

Проблемът, според Кунчев, произтича от повърхностни водоизточници, които се замърсяват след проливни дъждове и наводнения, когато големи количества почва и органични вещества се смесват с водоснабдяването. В района на Бургас също са открити микробиологични отклонения. „В Царево, Приморско и Китен установихме минимални количества, шест до седем единици Escherichia coli. В Елените обаче, нивата бяха по-високи, около 100 единици, в сравнение с нулевата толерантност за питейна вода“, добави той.

За да се осигури безопасността, Кунчев подчерта, че властите ще отменят ограниченията само след три поредни отрицателни теста, които потвърдят, че водата отговаря на всички стандарти за безопасност. Той отбеляза, че местните водоснабдителни оператори вече прилагат усилени мерки за пречистване, като филтрация, утаяване и увеличена хлоризация, за да ускорят възстановяването на качеството на водата. „В повечето случаи мътността намалява естествено в рамките на няколко дни“, добави той.

Кунчев напомни на жителите в засегнатите райони, че Регионалните здравни инспекторати са издали указания за почистване и дезинфекция на домовете след замърсяване. „Всичко, което е внесено отвън, седимент, кал, материали, трябва първо да бъде премахнато, след това измито и дезинфектирано“, каза той. В заключение, Кунчев подчерта важността на бдителността през есенните и зимните месеци, отбелязвайки, че както вирусните, така и екологичните рискове изискват навременни превантивни действия от обществото и властите.