Премиерът Лекорну отлага пенсионната реформа, социалистите печелят време

На 15 март 2024 г. премиерът на Франция, Себастиен Лекорну, обяви отлагане на пенсионната реформа, която предизвика масови протести през 2023 г. Реформата, наложена от предишно правителство, повишаваше пенсионната възраст от 62 на 64 години и увеличаваше необходимия трудов стаж до 43 години, в зависимост от годината на раждане. Лекорну направи изявлението си по време на политическа реч пред депутатите в Националното събрание, след като получи повторно назначение от президента Еманюел Макрон.

Отлагането на реформата е стратегически ход за получаване на подкрепа от социалистите, които разполагат с 69 депутати в 577-местното събрание. Лекорну успя да убеди социалистите да не подкрепят потенциална вота на недоверие, което би могло да застраши правителството му. Как ще се позиционират социалистите, когато дойде време за обсъждане на бюджета, остава под въпрос.

Политическа нестабилност и предизвикателства

Според политолога и експерта по конституционно право Бенжамен Морел, за правителството да остане на власт, е необходимо поне 289 депутати да не подкрепят вота на недоверие. В момента обаче, поради разпределението на политическите групи, вероятността за такъв вот е малка. Въпреки това, групи като LR (Les Républicains) и PS могат да се окажат в позиция на несъгласие.

Ако правителството на Лекорну не загуби незабавно вот на доверие, следващата стъпка ще бъде обсъждането на бюджета. Лекорну обяви, че няма да използва член 49.3 от Конституцията, който позволява на правителството да приеме закон без гласуване. Това означава, че бюджетът ще трябва да бъде одобрен от мнозинството от депутатите, включително социалистите.

Възможни сценарии за бюджета

Приемането на бюджета може да доведе до различни сценарии. Първият е, че социалистите ще трябва да гласуват за текст, с който не са съгласни, под натиск от лявата част на политическия спектър. Вторият сценарий е отхвърляне на бюджета, което би принудило правителството да прибегне до специални закони, които не покриват всички обществени инвестиции, което ще има реални икономически последствия.

Третият сценарий е, че след 70 дни, ако парламентът не вземе решение, правителството може да реализира бюджета чрез декрет. Въпреки че правната несигурност около член 47 прави този път труден, той остава опция. Социалистите ще се изправят пред стратегическа дилема: да приемат бюджет, който е трудно да подкрепят, да понесат последствията от специални закони или да приемат изпълнението на бюджета по декрет, съставен от десницата в Сената.

Промяната в позицията на правителството на Лекорну, преминаваща от сътрудничество с LR към сделка със социалистите, е значима. Социалистическата партия стана жизненоважна, тъй като Rassemblement National (дясната партия) се стреми към разпускане на парламента с надеждата да получи абсолютна мнозинство. В резултат на това социалистите се оказаха единствената сила, позволяваща на Лекорну да остане на поста си.

Лекорну е принуден да направи голяма отстъпка, за да избегне вот на недоверие. Отлагането на пенсионната реформа е такъв ход, който би могъл да стабилизира правителството му. Въпреки всичко, политическата обстановка остава нестабилна и без ясна представа за бъдещето.