Грипният сезон в България може да започне по-рано от обичайното

Ас. проф. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор на България, предупреди, че грипният сезон тази година може да започне по-рано от обичайното. В интервю за БНТ той сподели, че подобни тенденции вече са наблюдавани в чужбина, особено в Япония, където грипният сезон е започнал с един месец по-рано и се разпространява бързо. В България вече е регистриран първият потвърден случай на грип, открит в проба на дете от Центъра за заразни и паразитни болести.

Обикновено, индивидуалните случаи на грип в България започват да се появяват през втората половина на октомври, с постепенно увеличаване на инфекциите през ноември. Към края на ноември активността на грипа обикновено започва да нараства, но остава под епидемични нива. По време на коледните празници събиранията и пътуванията допълнително ускоряват предаването на вируса, като до края на януари процентите на инфекциите обикновено достигат епидемични нива. Тази година обаче, времевата линия може да се измести напред.

Кунчев отбеляза, че в Япония в момента са хоспитализирани над 4 500 души с усложнения, свързани с грипа, което показва, че сезонът е започнал рано и с по-голяма интензивност. Той уточни, че това не означава непременно, че България ще преживее същия сценарий, но здравните власти следят ситуацията внимателно.

COVID-19 случаите в страната също показват нарастваща тенденция. Кунчев подчерта, че, въпреки че в момента не е повод за притеснение, увеличението подчертава необходимостта от навременна ваксинация и превантивни мерки. Относно ваксините срещу грип, той увери, че допълнителни доставки се разпределят чрез аптечната мрежа. „Вече пристигнаха значителни количества и още се очакват“, каза той. „Вчера проверих в няколко аптеки, налични са ваксини на свободния пазар. За хора над 65 години сме осигурили 100 000 дози повече от миналата година.“

Кунчев добави, че броят на назалните ваксини за деца е увеличен от 10 000 на 15 000 дози. „Не мога да обещая, че няма да има недостиг през декември“, призна Кунчев, „но се адаптираме в зависимост от търсенето.“ Освен в аптеките, общопрактикуващите лекари също разполагат с наличности. Здравният инспектор призова гражданите, особено уязвимите групи, да се ваксинират рано, за да осигурят защита преди вирусът да започне да се разпространява широко.

Кунчев също така коментира наскоро появилите се опасения относно качеството на водата в няколко региона, включително Плевен, Велико Търново и Бургас. Той обясни, че регионалните здравни инспектори формално са препоръчали да се избягва употребата на чешмяна вода за питейни цели, въпреки че тя остава безопасна за хигиенни нужди. „Мътността е най-видимият, но и най-малко опасен индикатор“, каза той. „Ако водата изглежда мътна, хората естествено я избягват, но това не означава, че е токсична.“

Проблемът, по думите на Кунчев, произтича от повърхностни водоизточници, които се замърсяват след интензивни дъждове и наводнения, когато значителни количества почва и органични вещества се смесват с водоснабдяването. В региона на Бургас също са открити микробиологични отклонения. „В Царево, Приморско и Китен намерихме минимални количества, шест до седем единици на Ешерихия коли. В Елените, обаче, нивата бяха по-високи, около 100 единици, при нулева толерантност за питейна вода“, уточни той.

Кунчев подчерта, че властите ще вдигнат ограниченията само след три последователни отрицателни теста, които да потвърдят, че водата отговаря на всички стандарти за безопасност. Той добави, че местните водоснабдителни оператори вече прилагат засилени мерки за пречистване, като филтрация, утаяване и увеличена хлоризация, за да ускорят възстановяването на качеството на водата. „В повечето случаи мътността намалява естествено в рамките на няколко дни“, добави той.

Кунчев също напомни на жителите на засегнатите райони, че Регионалните здравни инспекции са издали указания за почистване и дезинфекция на домовете след замърсяване. „Всичко, донесено от вън, утайки, кал, материали, първо трябва да бъде премахнато, след това измито и дезинфекцирано“, каза той. Завърши с подчертаване на важността на бдителността през есенните и зимните месеци, като посочи, че както вирусните, така и екологичните здравни рискове изискват навременни превантивни действия от обществеността и властите.