Лекари и медицински сестри в Европа страдат от сериозен стрес

Световната здравна организация (СЗО) алармира за сериозен проблем сред медицинските специалисти в Европа. Според ново проучване, единият от трима лекари и медицински сестри в региона страдат от депресия, а единият от десет е изпитвал пасивни суицидни мисли през последната година. Тези тревожни данни подчертават как условията на труд допринасят за влошаване на психичното здраве на здравните работници.

В проучването, обхващащо над 90 000 лекари и медицински сестри от Европейския съюз, Исландия и Норвегия, се установява, че единият от трима е бил подложен на тормоз или заплахи на работното място, а 10% са съобщили за физическо насилие или сексуален тормоз. Тези условия поставят допълнителен натиск върху психичното здраве на служителите.

Сериозни последствия за здравната система

Според проучването, четвърт от лекарите работят повече от 50 часа седмично, а 32% от лекарите и 25% от медицинските сестри са на временни трудови договори, което води до несигурност и тревожност. Здравните работници, които са подложени на насилие и работа на смени, са по-склонни да страдат от депресия, тревожност или суицидни мисли.

Депресията и проблемите с психичното здраве могат да имат сериозни последици за пациентите. В различни държави между 11% и 34% от здравните работници обмислят да напуснат работата си, докато недостигът на кадри в сектора се предвижда да достигне 940 000 до 2030 г.. Когато здравните работници напускат или взимат отпуск по болест заради психичното натоварване, това поставя допълнителен натиск върху системите за здравеопазване, което води до по-дълги времена на чакане и по-ниско качество на медицинската помощ.

Необходимост от реформи в здравния сектор

Д-р Ханс Хенри Клуге, директор на СЗО за Европа, подчерта, че е необходимо здравните системи да предприемат мерки за подобряване на благосъстоянието на работниците. Той призова за налагане на политики за нулева толерантност към насилие на работното място, преосмисляне на работните смени и извънреден труд, за да се сложи край на културата на работа до изтощение.

Клуге добави, че кризата с психичното здраве сред здравните работници представлява заплаха за цялостта на здравните системи. “Не можем да си позволим да губим нашите здравни работници заради изтощение, безнадеждност или насилие,” отбеляза той. Тази ситуация изисква спешно внимание и действия, за да се осигури устойчивост на здравните системи в бъдеще.