Цените на храните в еврозоната растат с 34% от 2019 г.

Цените на храните в еврозоната нарастват значително, като домакинствата сега плащат средно с 34% повече в сравнение с 2019 г.. Това увеличение е значително по-голямо от общата инфлация, която е намаляла до 2% през последния месец, след като достигна връх от 10,6% през октомври 2022 г.. Според Европейската централна банка (ЕЦБ), основни фактори за този ръст са повишените разходи за труд и нарастващите глобални цени на стоките.

Въпреки че инфлацията е намаляла, много домакинства все още изпитват финансово напрежение при пазаруването на хранителни стоки. През август 2025 г. хранителната инфлация е достигнала 3,2%, което е най-високият процент сред четирите категории, измервани в Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP). Инфлацията на храните започва да се ускорява малко по-късно след пандемията, но достига по-висок пик и нормализира се по-бавно.

Причини за ръста в цените на храните

Основните причини за ускореното нарастване на цените на храните включват увеличените разходи за труд и глобалните цени на стоките. Климатираните нарушения играят също роля, като продължителни суши в южна Испания през 2022 и 2023 г. доведоха до рязко покачване на цените на зехтина. Неблагоприятните метеорологични условия в износителските страни, като Гана и Кот д’Ивоар, допринесоха за увеличение на цените на кафето и какаото.

Тези тенденции повлияха на цените на основни хранителни продукти, които от края на 2019 г. до сега са нараснали значително. Цените на говеждото, пилешкото и свинското месо са се увеличили с над 30%, на млякото с около 40%, а на маслото с около 50%. Цените на кафето и зехтина са нараснали с повече от 50%, докато какаото и шоколадът са поскъпнали с около 60%.

Влияние върху страните в еврозоната

Нарастващите цени на храните оказват различно влияние върху страните в еврозоната. От края на 2019 г. Кипър е регистрирал увеличение от 20%, Италия 28%, Германия 37%, Гърция около 30%, а Хърватия 47%. Балтийските страни са преживели най-стръмни увеличения, като някои от тях надвишават 50%.

Тези различия отразяват различията в експозицията на енергийни и стокови шокове, динамиката на разходите за труд и националните политически реакции. Повишаването на цените на енергията и торовете след войната в Украйна също допринесе за значителни покачвания на цените през 2021–2023 г., особено в Балтийския регион.

Въпреки че растежът на заплатите е помогнал да се компенсират част от загубите в реалния доход, много потребители все още се чувстват финансово натоварени. Цените на основните стоки оказват силно влияние върху бюджета на домакинствата, особено на тези с по-ниски доходи, които отделят по-голям дял от доходите си за храна. В отговор на динамиката на инфлацията и специфичната чувствителност на цените на храните, ЕЦБ запази основната си лихва на 2% по-рано този месец, балансирайки усилията за подкрепа на икономическото възстановяване, докато управлява инфлационните очаквания.