Как ултра-преработените храни влияят на здравето ни?

Ултра-преработените храни съставляват значителна част от хранителните навици на много хора по света. В Европа, например, около 14% от калориите в диетата на възрастните в Италия и Румъния идват именно от тези храни, докато в Швеция и Великобритания този процент достига 44%. Въпросът е: какво точно представляват ултра-преработените храни и как те влияят на нашето здраве?

Какво е ултра-преработена храна?

Дефиницията за ултра-преработени храни не е ясна и точна. Гунтер Кунле, професор по хранене и хранителни науки в Университета на Рединг, обяснява, че повечето специалисти използват системата за класификация NOVA, която разделя храните на четири категории: непреработени и минимално преработени храни, преработени кулинарни съставки, преработени храни и ултра-преработени храни. Последните включват енергийни напитки, пакетирани закуски, масово произведен хляб, сладки закуски и замразени пици.

Доказано е, че диетите, богати на ултра-преработени храни, са свързани с редица здравословни проблеми, включително сърдечни заболявания и храносмилателни проблеми. Въпреки това, не всички ултра-преработени храни са непременно вредни. Проучване в Великобритания установи, че диетите, богати на такива храни, могат да помогнат за отслабване, стига да са хранително балансирани. Изследователите стигат до извода, че проблемите със здравето, свързани с ултра-преработените храни, може да се дължат на лесната им консумация и високото съдържание на захар, сол и мазнини.

Как да направим здравословен избор?

Ако искате да опростите диетата си в свят, доминиран от ултра-преработени храни, Сами Гил, регистриран диетолог и говорител на Британската асоциация по диететика, предлага няколко съвета:

“Важно е да се фокусирате върху цялостната си диета в дългосрочен план, а не върху отделни храни.”

Първо, купувайте цели храни, когато е възможно. Това са непреработени или минимално преработени храни, като пресни плодове, зеленчуци и постно месо. Например, изберете овесени ядки вместо предварително опаковани овесени барове.

Второ, изберете закуски с по-малко или по-здравословни съставки. Например, заменете ароматизирани йогурти с обикновени и добавете свои пресни плодове. Изберете пълнозърнести храни вместо захарни зърнени закуски или бял хляб.

Трето, увеличете приема на фибри. Според специалисти, жените трябва да приемат 25 грама, а мъжете 38 грама фибри на ден. Храните, съдържащи поне 3 грама фибри на 100 грама, се считат за “източник на фибри”.

Четвърто, комбинирайте ултра-преработени и цели храни. Например, ако консумирате готово ястие с месо, добавете салата отстрани. Ако ядете замразена пица, я обогатете с пресни зеленчуци.

Накрая, не се самообвинявайте. За повечето хора е нереалистично напълно да изключат ултра-преработените храни от диетата си. Фокусирайте се върху общото качество на храната, а не върху отделни закуски.