Ниска ценова осведоменост заплашва инфлацията в България

Според анализите, българската икономика може да се изправи пред инфлационен натиск, вследствие на ниската ценова осведоменост на потребителите. Събитията от „битката за слънчогледово олио“ в Кауфланд през последните три години отразяват не само липсата на информираност на пазара, но и как паниката и емоционалните реакции често надделяват над рационалното мислене сред потребителите в страната.

Слънчогледовото олио е продукт, който е придобил почти символичен статус в България, демонстрирайки значителна нестабилност в цените. През 2025 г. цените на този основен продукт скочиха с около 16 процента заради слаба реколта, което подчертава уязвимостта на основните стоки на пазара от шокове в предлагането.

Ценова осведоменост и инфлация

Сезонните продукти, като дините, също показват крайна волатилност. В началото на годината цените на пазара „Димитър Петков“ в София достигнаха 1,99 лева за килограм, а някои търговци искаха до 2,50 лв./кг. Месеци по-късно същият плод можеше да се купи за едва 50 стотинки – четирикратен спад. Урокът за потребителите е ясен: ценовата осведоменост, известна сред икономистите като „ценова чувствителност“, може да ръководи по-добрите решения за покупка.

В България обаче, умението да се изчаква и да се наблюдава ситуацията е често пренебрегвано. В контекста на инфлацията, ниската чувствителност към цените е проблем, тъй като потребителите често реагират с паника, страхувайки се от бъдещи увеличения, което може да задълбочи инфлационните натиски.

Проблеми и решения

Д-р Йоахим Вюрмелинг, директор на Бундесбанк, подчертава значението на запазването на ценовата чувствителност преди предстоящото приемане на еврото в България. Той предупреждава, че неуспехът да се постигне това може да създаде условия за бърза инфлация, което вече е наблюдавано в други страни, преминаващи през валутни промени.

Хърватските опити, въпреки положителния резултат за туризма и икономическата интеграция, също показаха как инфлационните натиски могат да нараснат, когато потребителите и бизнесите очакват увеличения на цените по време на смяна на валутата. Гражданите играят ключова роля в предотвратяването на ненужна инфлация.

Д-р Вюрмелинг посочва три критични стъпки: първо, политиците трябва да избягват обсъждането на бъдеща инфлация, тъй като самата спекулация може да предизвика ценови увеличения. Второ, потребителите трябва да действат разумно, вместо да позволяват ценовите скокове чрез паническо пазаруване. Трето, регулаторните органи трябва да се фокусират върху ефективен надзор на веригите на доставки и прозрачността на пазара, а не да управляват цените директно.

В крайна сметка, предизвикателството пред България е да развие информирано и търпеливо потребителско население, способно да устои на инстинкта за емоционална реакция на временно повишение на цените. Въвеждането на еврото предлага възможност за укрепване на пазарната дисциплина, при условие че както гражданите, така и властите действат стратегически за поддържане на стабилна и добре функционираща икономика.