Румъния на ръба на рецесия: Инфлацията достигна 7,8%

Румъния е изправена пред нарастващи икономически предизвикателства, след като инфлацията продължава да нараства бързо, което повдига опасения за предстояща рецесия. През юли 2025 г. потребителските цени са се увеличили с 7,8% спрямо предходната година, което е рязко покачване в сравнение с 5,7% през юни, според официални статистики. Анализаторите предупреждават, че инфлацията може да надвиши 9% до края на годината, което ще постави Румъния на върха на Европейския съюз по ръст на цените.

Тази ситуация отразява структурни слабости в икономиката и трудности в държавния апарат, който не е успял да внедри значими реформи. Мугур Исареску, управител на Банката на Румъния, определи инфлационните натиски основно като резултат от постоянния бюджетен дефицит. Румъния завърши 2024 г. с дефицит от 9,3% от БВП, най-високият в Европейския съюз, а началото на 2025 г. следва същата тенденция.

Социалните последици от инфлацията

Инфлацията оказва видимо влияние върху ежедневния живот. Между юли 2024 г. и юли 2025 г. цената на плодовете е нараснала с 28%, на зеленчуците с 11%, а на енергията с 34%. Цените на основни услуги, включително вода, здравеопазване и ресторанти, са се увеличили с над 8%. В същото време растежът на заплатите остава минимален, като средната нетна заплата достига едва 1 100 евро, само шест евро над предходната година.

Тази увеличаваща се разлика между заплатите и разходите за живот подкопава покупателната способност, принуждавайки семействата да съкращават разходите си, което засяга малките бизнеси и прави потребителските кредити все по-скъпи.

Икономическа несигурност и ръст

На макроикономическия фронт Румъния официално не е в рецесия, но растежът е забавен значително. През второто тримесечие на 2025 г. БВП е нараснал с едва 0,3%, което подчертава крехкото състояние на икономиката. Прогнозите на БНБ сочат само умерен растеж за 2025-2026 г., ограничен от фискалните мерки на строгост и зависимост от външното търсене, особено от Западна Европа.

Исареску предупреди, че рецесията остава реална възможност, подчертавайки зависимостта на румънската индустрия от по-широките икономически тенденции в Европа. Той акцентира на спешната необходимост от ускоряване на усвояването на европейските фондове, особено свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост, като критичен инструмент за запазване на икономическото възстановяване и фискалната надеждност на Румъния.

Амбициите на Румъния за еврозона добавят още един слой на сложност. Въпреки че страната отговаря на критериите за конвергенция между 2013 и 2015 г., политическите решения отложиха приемането на еврото, което, според Исареску, е било подкрепено от почти всички партии.

В бъдеще Националната банка прогнозира, че инфлацията може да се нормализира до около 2,5% на година до 2026 или 2027 г., в зависимост от фискалната дисциплина и социалната стабилност – и двете от които са несигурни предвид настоящите политически напрежения. Исареску подчерта необходимостта от продължаване на бюджета, за да се поддържа доверието на пазара, и предложи, че лихвените проценти може да се наложи да се повишат, ако икономическата нестабилност се влоши.

Въпреки тези предизвикателства, лейът остава относително стабилен, благодарение на интервенциите на БНБ. Докладите показват, че централната банка е вложила шест милиарда евро, около 10% от валутните си резерви, за да укрепи валутата и да стабилизира валутния курс. Исареску отбеляза, че пряката подкрепа от БНБ вече не е необходима, но остава важен сигнал за пазара.

Междувременно мерките за икономическа строгост предизвикват широко недоволство сред работниците в публичния сектор. Учители, лекари, магистрати, служители на общината и полицаи се включват в протести срещу правителствени реформи, особено тези, засягащи пенсиите и условията на труд. Националният съюз на полицаите и служителите по договор (СNPPC) предупреди, че планираните промени в пенсиите за военнослужещи застрашават националната сигурност и обеща мащабни протести, ако правителството не промени курса си.