Европейската комисия удвоява финансовата помощ за Гренландия

Европейската комисия предлага да удвои финансовата си помощ за Гренландия в контекста на стратегическите интереси на ЕС в Арктическия регион. Това предложение, част от следващия бюджет на ЕС, предвижда над 530 милиона евро за периода 2028–2034 г. Решението идва в момент, когато геополитическите амбиции на Русия, Китай и САЩ се засилват, а Арктика става важен фокус на търговски и стратегически интереси.

Ходът на Европейската комисия показва решимостта на Европа да укрепи влиянието си в региона, особено след като климатичните промени променят политическата карта. Разтапянето на ледовете създава нови възможности за търговия, особено по Северния морски маршрут, който позволява транспортиране на стоки без нуждата от ледоразбивачи. През 2023 г. маршрутът е регистрирал рекорд от 35 милиона тона превозени стоки.

Геополитически предизвикателства в Арктика

Според Ян Кавалудзи, анализатор по сигурността и отбраната, търговският маршрут през Арктика е значително по-удобен за свързване на Пекин и Ротердам в сравнение с традиционния маршрут през протока Малакка и Суецкия канал, който е с 30 до 50% по-дълъг. Въпреки това, Суецкият канал остава по-оживен, като през него минават 1,6 милиарда тона стоки годишно.

Същевременно, Китай разглежда себе си като страна, близка до Арктика, след като през 2018 г. стартира своята инициатива „Полярен копринен път“. Въпреки нарасналото напрежение в геополитическите отношения, сътрудничеството между ЕС и Китай в Арктика остава стратегически важно. През 2024 г. Китай е най-голямият вносител за ЕС, с дял от 21,3% от всички вноси.

Военна милитаризация и стратегически интереси

След инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., милитаризацията на Арктика се засили. НАТО увеличава присъствието си в региона, особено след присъединяването на Финландия и Швеция. Кавалудзи подчерта, че членството на тези държави в НАТО дава на САЩ по-бърз достъп до технологии за война в Арктика.

Иван Закагини, изследовател в Центъра за сигурност, дипломация и стратегия, посочва, че ЕС не може да разчита само на своите държави-членки, присъстващи в региона. Той предлага създаването на системи за ранно предупреждение и разполагане на военни единици в Арктика за защита на интересите на ЕС.

Въпреки наличието на значителни предизвикателства, ЕС продължава да работи по своята Арктическа стратегия, приета през 2021 г., но сега се движи от пасивна позиция към активна ангажираност. Достъпът до ресурсите в Арктика, които представляват 13% от недоказаните находища на нефт и 30% от газовите запаси, е от решаващо значение за стратегическата автономия на блока.

Най-вероятно, ЕС ще трябва да разчита на дипломацията и преговорите, за да утвърди своето влияние в региона. Пътят напред е дълъг, но стремежът за активна роля в Арктика е очевиден.