Български производители губят позиции на обществени поръчки

В последните две години почти 60% от обществените поръчки за електрическо и електронно оборудване в България са спечелени от компании от Китай и Турция. Атакуващите цени на тези чуждестранни производители, подкрепени от държавни субсидии и по-ниски производствени разходи, започват да изтласкват българските и европейските производители от пазара. Българската асоциация по електротехника и електроника (BASEL) алармира, че тази тенденция представлява сериозен риск за местната индустрия, заплашвайки намаляване на производството и дори затваряне на български предприятия.

Обществените поръчки и предизвикателствата за българските компании

Пример за това е последната поръчка на държавния Оператор на електрическата система (ESO) за автотрансформатори, спечелена от турски доставчик с оферта от 12,4 милиона лева без ДДС – цена, която местните фирми не могат да достигнат. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на BASEL, заяви: “Българските компании не могат да се конкурират само на цена, тъй като строго спазваме европейските стандарти за безопасност, качество и устойчивост, което неизбежно увеличава производствените разходи.”

Асоциацията настоява правителството да въведе механизми, които да осигурят, че чуждестранните доставчици отговарят на същите изисквания, наложени на производителите в ЕС при участие в обществени поръчки. BASEL подчертава, че европейските правила вече предоставят възможности за защита на местната индустрия. Според законодателството на ЕС, участници от трети страни могат да бъдат изключвани от поръчки, ако повече от 50% от техните продукти са произведени извън Съюза.

Въздействие върху икономиката и местната индустрия

В допълнение, европейските енергийни директиви предпочитат компании, произвеждащи в рамките на ЕС. “Настояваме европейското финансиране да бъде в полза на компании, базирани в ЕС. Вместо това, през последните две години турски и китайски фирми спечелиха договори в България, финансирани с европейски средства,” добави Белелиев.

Китайските и турските компании се радват на конкурентни предимства, като субсидирано производство, по-ниски разходи за енергия и данъчни облекчения. За разлика от своите европейски колеги, те не са обвързани с строги изисквания за безопасност, екологична устойчивост или качество. Данни от Националния статистически институт потвърдиха, че вносът на електрически продукти от не-ЕС държави е нараснал с над 50% между 2019 и 2024, сега почти равен на вноса от държави членки на ЕС.

Въпреки тези натиски, секторът на електрическите и електронни изделия остава една от ключовите експортни индустрии на България. От 2016 г. (с изключение на 2022 г.) той последователно заема първо място в експортната структура на страната. Предварителните данни за 2024 г. показват износ на стойност около 4 милиарда евро, представляващи малко над 11% от общия износ. Все пак, в сравнение с 2023 г., секторът отчита скромно намаление от 3%, което отразява трудната икономическа среда в Европа.

Германия остава най-голям търговски партньор на България в тази сфера. “Парадоксално е – нашите продукти са ценени в Европа, но у нас се сблъскваме с несправедлива конкуренция. Всъщност, ние укрепваме не-пазарни икономики с бюджетни средства на ЕС и България,” коментира Белелиев.

В момента в България функционират около 1 250 компании, които се занимават с производство и ремонт на електрическо оборудване и електронни устройства, осигурявайки работа на около 57 000 души. Индустрията обаче се бори с недостиг на квалифицирани работници, което принуждава фирмите да наемат все повече кадри от държави като Узбекистан, Непал и Филипините.