Зъбите на акулите отслабват под влиянието на киселинни води

Зъбите на акулите, които представляват еволюционно усъвършенствани инструменти за рязане, показват ранни признаци на отслабване в условия на намаляване на pH на морската вода. Изследване, ръководено от германски учени, установи, че зъбите на белите рифови акули, потопени в вода с pH около 7,3 — ниво на киселинност, което се предвижда за годината 2300 при необуздани емисии на въглерод — показват значително повече структурни повреди в сравнение с тези в вода с текущото средно pH от 8,1.

Проучването включва над 600 естествено изпаднали зъба, събрани от аквариумна популация на акули. Изследователите избрали 16 непокътнати зъба за сравнение и ги инкубирали в контролирани условия на морска вода в продължение на осем седмици. Едната среда отразявала настоящата киселинност на океаните, а другата симулирала бъдещите киселинни условия. Резултатите показали почти двойно по-голямо увреждане в групата с по-нисък pH: микроскопични пукнатини, дупки и ерозия на корена компрометирали повърхностната структура и могат да доведат до функционална слабост.

Максимилиан Баум, водещият изследовател от Хайделбергския университет, подчерта проблема: зъбите на акулите са „високоефективни оръжия, предназначени за рязане на месо, а не за устойчивост на океанска киселина“. Дори и ръбовете на зъбите, които преди това били остри като бръснач, показвали уязвимост към разтваряне.

Въпреки че изследването се фокусира на неживи минерализирани тъкани, остава хипотеза, че живите акули може да компенсират, като заменят или реминерализат повредените зъби. Обаче енергийният разход за това в по-киселинни условия може да добави метаболитен стрес към видовете, които вече се борят с преовлавяване на риболов, загуба на местообитания и замърсяване.

Д-р Фил Холиман от Университета в Бангор акцентира на по-широките екологични последици. Според него отслабената дентална структура може да намали успеха при лов на плячка и да промени конкурентоспособността на акулите в морските екосистеми. Някои видове може да се справят по-добре в зависимост от скоростта на замяна на зъби или денталната им анатомия. Акули с по-малко редове зъби или по-бавни регенеративни цикли биха могли да бъдат изложени на по-голям риск, което прави потенциалната опасност неравномерна между видовете.

Изследването, публикувано в Фронтиерс в морската наука, се основава на предишни документи, които показват влиянието на киселинността върху морския живот, богат на калций — като корали, черупки и дермални дентикли на акулите, прокарвайки връзка между безгръбначните и върховите хищници. С оглед на вероятността pH на глобалните средни нива да достигне 7,3 до 2300 при високи емисии на CO2, откритията подчертават по-малко известна, но критична уязвимост в океанските екосистеми.

Изследователите призовават за допълнителни проучвания, особено с живи акули, за да се оцени дали такова химическо увреждане води до намалено представяне на зъбите или променено поведение при хранене. Това познание е от съществено значение за разбирането на способността на акулите да се адаптират към постоянен киселинен стрес. Проблемът поставя остри въпроси относно морската консервация: могат ли акулите да поддържат ролята си на ефективни хищници, ако дори техните най-специализирани биологични инструменти са подложени на химическо разлагане?