Японски учени откриха биологична причина за мозъчната мъгла при Long COVID

Учени от Япония направиха значимо откритие, свързано с дългосрочните ефекти на COVID-19, известни като Long COVID. Изследването, проведено от екип на Университета в Йокохама, под ръководството на професор Такуя Такахаши, предоставя първоначални биологични доказателства за мозъчната мъгла, която страдащите от Long COVID изпитват. Резултатите показват, че състоянието не е просто упорит симптом, а представлява измеримо молекулярно разстройство в мозъка.

Какво е мозъчна мъгла при Long COVID?

Мозъчната мъгла, термин, който обхваща проблеми с когнитивната функция, лоша памет и забавяне на мисленето, е едно от най-честите и инвалидизиращи проявления на инфекцията с SARS-CoV-2 (COVID-19). Според проучвания, повече от 80% от хората с Long COVID са засегнати, което оставя милиони в затруднено положение по отношение на работа, учене и управление на ежедневието. До момента учените не успяха да намерят ясни биологични маркери, обясняващи причините за това състояние.

Как е проведено изследването?

Японският екип предполага, че AMPA рецепторите (AMPARs) играят важна роля в развитието на мозъчната мъгла. Тези рецептори действат като ключови комуникационни хъбове между мозъчните клетки и вече са свързвани с психични и неврологични състояния като депресия, шизофрения и деменция. С помощта на нова техника, наречена K-2 AMPAR PET изображение, изследователите сканираха мозъците на 30 пациенти с Long COVID и сравниха резултатите с 80 здрави доброволци. Резултатите показаха, че плътността на рецепторите е значително увеличена при пациентите, а по-високата активност на AMPAR е свързана с по-тежки когнитивни симптоми.

Възпалението също изглежда играе роля в това разстройство. По-високите нива на възпалителни маркери бяха свързани с увеличената активност на рецепторите, което предполага, че имунният отговор на мозъка може да предизвиква молекулярни промени. Професор Такуя Такахаши подчерта, че откритията ясно демонстрират, че мозъчната мъгла при Long COVID трябва да бъде призната като легитимно клинично състояние. Това може да ускори развитието на диагностични и терапевтични подходи за това разстройство.

Въпреки че изследването е в ранен етап, находките могат да помогнат в насочването към лечения, които да намалят прекомерната активност на AMPAR, потенциално облекчавайки симптомите за засегнатите.