Всяка шеста бактериална инфекция устойчива на антибиотици

Световната здравна организация (СЗО) алармира, че всяка шеста бактериална инфекция в световен мащаб е устойчива на стандартни антибиотици. Според нов доклад, публикуван на 15 март 2024 г., от 2018 г. насам много антибиотици са загубили ефективността си срещу обичайни бактериални инфекции. Това явление, известно като антимикробна резистентност (AMR), представлява сериозен проблем за здравето на населението.

Докладът на СЗО посочва, че устойчивостта на бактериите е нараснала при около 40% от анализираните комбинации патоген-антибиотик от 2018 г. насам. Въз основа на данни от повече от 23 милиона случая в 104 държави, е установено, че особено тежко е положението в страните с ниски и средни доходи, където наблюдението на AMR, микробиологичната диагностика и достъпът до ефективни алтернативни лечения често са ограничени.

Повишена резистентност при хоспитализирани пациенти

Според оценките на СЗО, около една трета от бактериалните инфекции в Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие вече са устойчиви на антибиотици, докато в Африка този процент е една пета. Въпреки различията, нито един регион не е защитен от рисковете, свързани с AMR. Предполага се, че годишният брой на смъртните случаи, свързани с AMR в страните с високи доходи, ще нарасне от 125 000 до 192 000 между 2021 и 2050 г.

Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на СЗО, подчертава, че антимикробната резистентност изпреварва напредъка в съвременната медицина и заплашва здравето на семействата в световен мащаб. Най-бързото нарастване на резистентността е установено при грам-отрицателните бактерии, отговорни за сериозни хоспитализирани инфекции.

Заплахи от устойчиви бактерии

Инфекциите в кръвта могат да предизвикат сепсис, органна недостатъчност и смърт. Някои видове бактерии, като Klebsiella pneumoniae и E. coli, показват проценти на резистентност над 70% в части от Африка, оставяйки малко жизнеспособни възможности за лечение. Бактериите Salmonella и Acinetobacter също стават все по-устойчиви на антибиотици като карбапенеми и флуорохинолони.

Дори последното оставащо лечение за гонорея – цефтриаксон – започва да показва признаци на резистентност в части от Източното Средиземноморие, заплашвайки да направи едно от най-разпространените полово предавани заболявания нелечимо с наличните лекарства.

Докладът призовава страните да намалят зависимостта си от мощни антибиотици, попадащи в списъка на „наблюдение“ на СЗО, и да осигурят, че до 2030 г. 70% от глобалната употреба на антибиотици идва от лекарства от първа линия.

„Нашето бъдеще зависи от укрепването на системите за предотвратяване, диагностика и лечение на инфекции, както и от иновациите с ново поколение антибиотици и бързи молекулярни тестове на място“, добави Тедрос.