Разкрития за епидемията на Юстиниян: Бактерията Yersinia pestis потвърдена

Научни изследвания потвърдиха, че бактерията Yersinia pestis, причинител на по-късни епидемии като Черната смърт, е била отговорна за Юстиниановата чума – първата записана пандемия в историята преди 1 500 години. В значимо откритие учените за първи път проследяват смъртоносния микроорганизъм до неговия епицентър, разкривайки нови аспекти на пандемията, която опустошила източното Средиземноморие.

Пандемията, започнала през 541 г. сл. Хр., е описана в исторически текстове, но до сега причинителят ѝ оставал загадка. Изследователи открили следи от Yersinia pestis в масов гроб под руините на Джераш в Йордания, предоставяйки първото пряко биологично доказателство за Юстиниановата чума. „В продължение на векове разчитахме на писмени свидетелства за опустошителна болест, но липсваха твърди биологични доказателства за присъствието на чумата“, коментира Рейс Х. Уей Джианг, ръководител на изследването и асистент-професор в Университета на Южна Флорида.

Как е предизвикана пандемията от Yersinia pestis

Юстиниановата чума, обхванала Източната Римска империя, е смятана за една от най-смъртоносните пандемии в историята, като се предполага, че е отнела живота на между 15 и 100 милиона души през два века на повторение. Изследователите смятат, че именно Yersinia pestis е причината за пандемията, същата бактерия, отговорна и за по-късните епидемии, включително Черната смърт през 1346 г.. Тази зоонозна бактерия предава инфекции основно чрез бълхи, обитаващи гризачи, а също така може да се предава и директно между хората в пневмонична форма.

Разкрития от 1 500-годишната загадка

Използвайки напреднали ДНК техники, екип от Университета на Южна Флорида и Университета на Флорида Атлантик анализирал осем човешки зъба, открити в погребални камери под древния римски хиподром в Джераш. ДНК анализът показал, че жертвите споделят почти идентични щамове на Yersinia pestis, което потвърдило присъствието на бактерията в империята между 550 и 660 г. сл. Хр. Тези находки подсказват за бързо и смъртоносно разпространение, което е в съответствие с историческите данни за масови смъртни случаи.

„Мястото в Джераш предоставя рядък поглед върху начина, по който древните общества са реагирали на обществено здравни бедствия“, сподели Джианг. „Това беше един от ключовите градове на Източната Римска империя, известен търговски център с великолепни структури. Обстоятелството, че място, построено за развлечение и гражданска гордост, се е превърнало в масово гробище в момент на спешност, показва как урбанизираните центрове вероятно са били пренаселени“.

Свързано изследване показва, че Yersinia pestis е циркулирала сред човешките популации в продължение на хилядолетия преди епидемията от Юстиниан. То също така предполага, че по-късните пандемии – включително Черната смърт и спорадични случаи днес – не произлизат от един единствен източник, а възникват независимо от животински резервуари. „Съществуваме в борба с чумата от хиляди години и хора все още умират от нея днес“, предупреди Джианг. „Както и COVID, тя продължава да еволюира и мерките за ограничаване очевидно не могат да я изкоренят. Трябва да бъдем внимателни, но заплахата никога няма да изчезне“.