Повече от половината лекари в България са жертви на агресия

Ново проучване, проведено от агенция „Тренд“ по поръчка на Българския лекарски съюз, разкрива тревожна картина на агресията на работното място в здравната система на страната. Според проучването, 56% от българските лекари са изпитали вербална агресия, а 7% са били подложени на физическо насилие. Още по-стряскащо е, че 41% от населението вярва, че в определени ситуации самите лекари носят отговорност за подобни инциденти.

Бившият служебен министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков коментира, че тези цифри, макар и тревожни, вероятно подценяват истинския обхват на проблема. „Няма лекар в спешното отделение или в бърза помощ, който да не е бил вербално атакуван“, отбеляза той, подчертавайки, че вербалната агресия в медицинските среди е широкоразпространен и постоянен проблем.

Причини за агресията и културни фактори

Според д-р Ненков, основен фактор за агресията е липсата на обучение по комуникация в медицинското образование. „Пациентите идват напрегнати, а ние често нямаме уменията да обясним спокойно, че кървенето от носа не е по-спешно от инфаркта на миокарда. Това е значителен пропуск в нашето обучение.“ Той акцентира и на културни фактори, датиращи от комунистическата епоха, които поддържат убеждението, че лекарите дължат работата си на обществото безусловно, а не на семействата или институциите.

При сравнение на България с други европейски държави относно агресията срещу медицински персонал, д-р Ненков посочи, че ситуацията е много по-лоша. „Страхуван пациент, срещащ изтощен лекар, създава нестабилна ситуация, която бързо може да прерасне в агресия.“ Основните източници на недоволство сред анкетираните са дългите времена за чакане (57%), неудовлетвореност от лечението (58%) и високите разходи за здравеопазване.

Проблеми в системата и обществени очаквания

Д-р Ненков подчерта, че общественият манталитет отразява нереалистични очаквания. Проучването показва, че 83% от хората смятат, че лекарите винаги трябва да взимат перфектни решения, а 80% очакват те да са постоянно на разположение. „Митът за Хипократовата клетва често е погрешно разбран“, каза той. „Тя не задължава лекарите да работят безплатно или извън официалните часове. Много колеги го правят от лична убеждение, но това не е формален дълг.“

Сред другите проблеми, които д-р Ненков изтъкна, е злоупотребата с спешни услуги от лица без здравна осигуровка. Той направи сравнение с Великобритания, където линейките транспортират само пациенти, а тези, които не са спешни, биват глобявани. Той предложи подобни мерки, които биха могли да помогнат за намаляване на ненужния натиск върху системата.

Бившият министър също критикува законодателните и системни недостатъци, посочвайки, че санкциите за насилие срещу медицински персонал не се прилагат достатъчно строго. „Важно е обществото да види, че извършителите получават смислени наказания“, подчерта той.

Относно финансирането на здравеопазването, д-р Ненков акцентира на необходимостта от справяне с корупцията. „Проблемът не е в липсата на средства – а в това, че значителна част от тях се крадат. Ако корупцията бъде намалена, ще има достатъчно ресурси както за пациентите, така и за лекарите“, завърши той.