Невробиолози изследват какво се случва в мозъка при сънища

Невробиолози от Университета на Пенсилвания започват иновативно изследване, за да разберат какво се случва в мозъка по време на сънища и кошмари. Изследователският екип ще наблюдава мишки, третират с мефлоквин, лекарство срещу малария, известно със сериозните си странични ефекти, в продължение на две седмици. Целта е да се проучат невронните механизми на кошмарите и тяхната връзка с психични разстройства, свързани с тревожност, като посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Проектът, който ще продължи три години, използва напреднали техники за образна диагностика, за да анализира мозъка на мишките. Според Патрик Дрю, професор по инженерство, наука и механика в Университета на Пенсилвания, „не знаем какво точно представляват кошмарите“. Дрю подчерта, че те се появяват по време на сън с бързо движение на очите и вероятно са свързани с мозъчната ни схема на страх.

Изследователите предполагат, че всички животни сънуват, но все още не е ясно защо. Обикновено хората имат от едно до две дузини кошмари годишно. „Ако знаем какво представлява оптималното състояние на мозъка, как изглежда здравото щастие и здравите сънища… това може да ни помогне да разберем и решим проблемите, свързани с различни разстройства“, добави Дрю.

Наблюдение на мишките и новите технологии

В рамките на изследването мишките ще бъдат наблюдавани за необичайно поведение, докато получават мефлоквин. Това лекарство не се предписва повече поради сериозните неврологични странични ефекти, включително живи кошмари. Изследователите ще следят промени в размера на зениците, за да определят в коя фаза на сън се намират мишките, включително фазите на бързо движение на очите (REM) и не-REM.

Повечето живи сънища се случват по време на REM сън, като хората по-често си ги спомнят, ако се събудят в тази фаза. За да картографират лицевите изражения на мишките, изследователите ще използват техники за образна диагностика, като функционален магнитен резонанс (fMRI), който измерва притока на кръв, за да идентифицира активните области на мозъка. Ще се използва и метод за запис на калциеви сигнали, който проследява промените в нивата на калций в невроните, за да покаже кога мозъчните клетки са активни.

Възможности за нови терапии

Изследователите ще се фокусират и върху две ключови области на мозъка: префронталната кора, която контролира емоциите, и амигдалата, която обработва страха. Целта е да се разработи модел, базиран на изследванията с мишки, който да предскаже кога могат да се развият психични проблеми, свързани с тревожността, в зависимост от наличието или отсъствието на кошмари.

Ако изследването бъде успешно, резултатите могат да доведат до нови терапии, основани на съня, за хора, страдащи от тези състояния. Този проект предлага надежда за подобряване на качеството на живот на мнозина, които се борят с нарушения на съня и свързаните с тях психични проблеми.