Невробиолози изследват сънищата и нощните ужаси при мишките

Невробиолози от Университета на щата Пенсилвания стартират иновативно изследване, фокусирано върху сънищата и нощните ужаси при мишките. Изследователският екип ще наблюдава мишки, третирани с мефлокин, медикамент за малария, който вече не се предписва поради сериозни странични ефекти. Проектът, който ще продължи 3 години, има за цел да проучи какво се случва в мозъка по време на сънища и кошмари, използвайки напреднали техники за образна диагностика.

Изследователите ще следят мишките в продължение на 2 седмици, за да анализират тяхното поведение и мозъчни активности. Според Патрик Дрю, професор по инженерство и наука в университета, макар и да знаем, че кошмарите възникват по време на бързата фаза на съня (REM), все още не е ясно какво точно представляват те. „Никой не знае какво се случва по време на кошмар“, коментира Дрю.

Връзката между сънища и психично здраве

Според изследвания, хората имат между 1 и 2 дузини кошмари годишно. Дрю отбелязва, че разбирането на оптималното състояние на мозъка и как изглежда здравото сънуване може да помогне при диагностицирането и лечението на различни разстройства, като например посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и болестта на Алцхаймер.

По време на изследването, мишките ще бъдат наблюдавани за необичайно поведение, докато получават мефлокин. Този медикамент е известен с това, че причинява ярки кошмари, и учените ще следят промените в размера на зениците им, за да определят в каква фаза на съня се намират. Най-ярките сънища обикновено се случват в REM фазата, а хората са по-склонни да ги запомнят, ако се събудят в този период.

Технологии за наблюдение на мозъка

Изследователите ще използват техники за образна диагностика, като функционален магнитен резонанс (fMRI), за да измерят притока на кръв в различни области на мозъка и да идентифицират активните зони. Също така, методът за запис на калциеви сигнали ще помогне да се проследят промените в нивата на калций в невроните, което показва кога мозъчните клетки се активират.

Тези инструменти ще позволят на учените да открият специфични типове неврони, които могат да играят роля в сънуването, както и да проучат как две ключови области на мозъка – предфронталната кора и амигдала – се променят по време на нощните ужаси. Целта на изследването е да се разработи модел, базиран на мишешките изследвания, който да предскаже кога могат да се появят психични проблеми, свързани с тревожност, в зависимост от наличието или отсъствието на кошмари.

Ако изследването даде положителни резултати, откритията могат да доведат до нови методи за лечение на хора, страдащи от свързани с тревожността състояния.