Невробиолози изследват какво се случва в мозъка по време на сънища

Невробиолози от Университета на Пенсилвания провеждат иновативно изследване, което цели да разкрие какво се случва в мозъка по време на сънища и кошмари. В рамките на тригодишен изследователски проект, учените ще наблюдават мишки, третирани с лекарството мефлохин, използвано за лечение на малария, но вече не предписвано поради сериозни странични ефекти, включително ярки кошмари.

Изследователският екип ще проследява поведението на мишките в продължение на две седмици, като ще се фокусира върху промените в техния мозък и поведение. Според Патрик Дрю, професор по инженерство и науки в Университета на Пенсилвания, целта е да се разберат невронните механизми на сънищата и тяхната връзка с тревожните разстройства, като посттравматичното стресово разстройство (PTSD).

Ролята на сънищата и кошмарите

Учените вярват, че всички животни сънуват, но причините за това явление остават неясни. „Не знаем всъщност какво представляват кошмарите,“ сподели Дрю. „Знаем, че те се случват по време на бързата фаза на сън (REM), и вероятно включват нашата обща мозъчна схема на страх.“ Изследванията показват, че хората имат между 1 и 2 дузини кошмари годишно.

Ако учените успеят да разберат оптималното състояние на мозъка и как изглеждат здравословните сънища, това може да помогне за решаването на проблеми, свързани с различни разстройства и заболявания, включително Алцхаймер. По време на изследването, мишките ще бъдат лекувани с мефлохин и ще бъдат наблюдавани за необичайни поведения, за да се определят фазите на сън, в които се намират.

Технологии и методи на изследване

Изследователите ще използват напреднали технологии за образна диагностика, като функционален магнитен резонанс (fMRI), за да измерват притока на кръв и активността на различни области на мозъка, и методи за калипсово сигнализиране, които проследяват промени в нивата на калций в невроните. Тези инструменти ще помогнат за идентифицирането на специфични типове неврони, които могат да играят роля в сънуването.

Учените ще анализират как две ключови области на мозъка – префронталната кора, която контролира емоциите, и амигдалата, която обработва страха, се променят по време на кошмари. Основната цел е да се разработи модел, който да предсказва развитието на психични здравословни проблеми, свързани с тревожност, в зависимост от наличието или отсъствието на кошмари.

Ако изследването бъде успешно, откритията на екипа могат да доведат до нови лечения, основани на съня, за хора, страдащи от тези състояния. Това изследване не само че ще разшири познанията ни за сънищата, но и може да предложи нови възможности за терапия на тревожни разстройства.