Над 50% от българските лекари са жертва на агресия

Проучване на агенция „Тренд“, поръчано от Българския медицински съюз, разкрива тревожна картина на агресията на работното място в здравната система на страната. Според анкетата, 56% от българските лекари са изпитвали вербална агресия, докато 7% са били подложени на физическо насилие. Още по-обезпокоително е, че 41% от обществото вярва, че в определени ситуации лекарите сами носят отговорност за случващото се.

Бившият служебен министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков заяви пред журналисти, че тези цифри, макар и тревожни, вероятно подценяват действителния обхват на проблема. „Няма лекар в спешното отделение или в линейката, който да не е бил вербално нападнат“, каза той, подчертавайки, че вербалното насилие в медицинската среда е разпространен, постоянен проблем.

Културни и образователни фактори

Д-р Ненков посочи, че липсата на обучение по комуникация в медицинското образование е основен фактор, допринасящ за тези инциденти. „Пациентите пристигат тревожни, а ние често нямаме уменията да обясним спокойно, че кървенето от носа не е по-спешно от инфаркт“, добави той. Той също така посочи културни фактори, датиращи от комунистическата епоха, които поддържат убеждението, че лекарите дължат работата си на обществото безусловно.

Когато бе запитан как България се сравнява с другите европейски държави по отношение на агресията срещу медицинския персонал, д-р Ненков отговори: „Тук е много по-зле. Испукан пациент, срещнал уморен лекар, създава нестабилна ситуация, която бързо може да се превърне в агресия.“

Анкетата показа, че основни източници на недоволство са дългите чакания (57%), недоволството от лечението (58%) и високите разходи за здравеопазване. Д-р Ненков коментира, че това отразява културен манталитет: „Можем да платим 200 лева за смяна на масло на кола без проблем, но се колебаем да платим допълнително за собственото си здраве, което е безспорно нашето най-ценен притежание.“

Нужда от реформа и адекватни мерки

Злоупотребата с спешни услуги от незастраховани пациенти също е друга загриженост. Д-р Ненков сравни България с Обединеното кралство, където линейките транспортират само пациенти, а тези, които са считани за не спешни, биват глобявани. Той предложи, че подобни мерки биха могли да помогнат за намаляване на ненужния натиск върху системата.

Бившият министър критикува и законодателните и системни недостатъци. Според него санкциите за насилие срещу медицинския персонал не се прилагат достатъчно строго. „Важно е обществото да види, че извършителите получават смислени присъди“, отбеляза той.

По отношение на финансирането на здравеопазването, той подчерта, че проблемът не е в липсата на средства, а в това, че значителна част от тях се крадат. „Ако корупцията бъде намалена, ще има достатъчно ресурси както за пациентите, така и за лекарите“, добави д-р Ненков.

Той акцентира и на нереалистичните обществени очаквания. Според проучването, 83% от хората смятат, че лекарите трябва винаги да вземат перфектни решения, а 80% очакват те да бъдат постоянно на разположение. „Митът за Хипократовата клетва често е погрешно разбран“, каза той. „Тя не задължава лекарите да работят безплатно или извън официалните часове. Много колеги го правят от лична убеденост, но това не е формално задължение.“

Тези резултати подчертават необходимостта от спешни реформи в здравната система, за да се осигури безопасна и ефективна среда както за медицинския персонал, така и за пациентите.