Лекарите и медицинските сестри в Европа страдат от стрес и насилие

Съгласно нов доклад, един на всеки трима лекари и медицински сестри в Европа страда от депресия, а един на десет е съобщил за пасивни суицидни мисли. Проучването, проведено от Световната здравна организация (СЗО), разкрива тревожни факти за психичното здраве на здравните работници в региона. Условията на труд в сектора се оказват значителен фактор, влошаващ състоянието на специалистите.

Д-р Ханс Хенри Клуге, директор на СЗО за Европа, подчерта, че „това е неприемливо бреме за тези, които се грижат за нас“. В проучването са участвали над 90 000 здравни работници от страните членки на Европейския съюз, Исландия и Норвегия. Въпреки че пандемията оказа натиск върху здравните системи, психичното здраве на медиците е в риск и от системни проблеми.

Тревожни данни за работната среда

През последната година, 33% от лекарите и медицинските сестри съобщават за случаи на тормоз или заплахи на работното място, а 10% са преживели физическо насилие или сексуален тормоз. Тези събития водят до повишена тревожност и депресивни състояния сред медицинските специалисти.

Нещо повече, 25% от медицинските сестри и 32% от лекарите работят на временни договори, което предизвиква несигурност относно бъдещето им. Двадесет и пет процента от лекарите отбелязват, че работят повече от 50 часа седмично, което също допринася за изтощение и увеличение на риска от психични проблеми.

Последици за здравната система

Тревожната ситуация влияе не само на здравните работници, но и на пациентите. Според доклада, между 11% и 34% от здравните работници обмислят напускане на професията, в контекста на нарастващ недостиг на медицински специалисти, който се прогнозира да достигне 940 000 до 2030 г.. Когато медиците напускат работа или вземат болнични, това оказва сериозен натиск върху здравните системи и увеличава времето за чакане на пациентите.

Мелани Дебарекс, резидент по радиология от Франция, споделя: „Физически и психически сме изтощени, което понякога води до медицински грешки.“ Тя привежда данни от Франция, показващи, че 66% от медицинските студенти са преживели депресивен епизод и 21% са имали суицидни мисли през последната година, което е три пъти повече от средното за населението.

Д-р Клуге призовава здравните системи да предприемат стъпки за подобряване на условията на труд за медицинските работници, включително налагане на политики с нулева толерантност към насилието, преосмисляне на смените и извънредния труд и осигуряване на достъп до психично здраве. „В крайна сметка, кризата в психичното здраве сред нашите здравни работници е криза в здравната сигурност, застрашаваща целостта на нашите здравни системи,“ добави той.