Лекари и медицински сестри в Европа страдат от депресия и насилие

Според нов доклад на Световната здравна организация (СЗО), един на всеки три лекари и медицински сестри в Европа страда от депресия, а един на десет е съобщил за пасивни suicidalни мисли. Работната среда на тези специалисти значително влошава психичното им здраве. Докладът, в който участват над 90 000 здравни работници от Европейския съюз, Исландия и Норвегия, подчертава сериозността на ситуацията.

Отношението на здравните работници към тяхната работа е тревожно. През последната година един на всеки три специалисти е изпитвал тормоз или заплахи на работното място, а 10% са се сблъсквали с физическо насилие или сексуален тормоз. Според Ханс Хенри Клуге, директор на СЗО за Европа, „това е неприемливо бреме за тези, които се грижат за нас“.

Работни условия и психично здраве

Докладът показва, че много лекари и сестри работят под постоянен стрес. Четвърт от лекарите работят повече от 50 часа седмично, а 32% от лекарите и 25% от сестрите са на временни трудови договори, което създава допълнителна тревожност относно сигурността на работата. Здравните работници, които са подложени на насилие, дълги работни часове и смени, са по-склонни да бъдат депресивни или да имат суицидни мисли.

Менталното здраве на медицинските специалисти е от решаващо значение за качеството на обслужването, което предоставят. В различни държави между 11% и 34% от здравните работници обмислят да напуснат професията, което е особено обезпокоително предвид прогнозите за недостиг на специалисти, който може да достигне 940 000 до 2030 г..

Необходимост от промяна

Клуге призовава здравните системи да предприемат мерки за подобряване на благосъстоянието на работниците. Той подчерта, че е необходимо да се въведат политики с нулева толерантност към насилието на работното място, да се преразгледат смените и извънредния труд, за да се „постави край на културата на работа до изтощение“. Осигуряването на достъп до психично здраве е също от голямо значение.

Докладът включва и данни от Франция, където 66% от медицинските студенти са преживели депресивен епизод, а 21% са имали суицидни мисли през последната година. Тази ситуация подчертава нуждата от незабавни действия за справяне с кризата в психичното здраве на здравните работници.

Клуге завършва с предупреждение: „Кризата в психичното здраве сред нашите здравни работници е криза за здравната сигурност, която заплашва целостта на нашите здравни системи.“ Време е за действие, преди да стане твърде късно.