Глобалната продължителност на живота се възстанови, но предизвикателствата остават

Според ново проучване, глобалната продължителност на живота се е върнала на нивата преди пандемията от COVID-19, но значителни здравословни неравенства продължават да съществуват. Въпреки че средната продължителност на живота за родените през 2021 г. е била 71,7 години, до 2023 г. COVID-19 е спаднал до 20-ата водеща причина за смърт, след хронични заболявания и Алцхаймерова болест.

Проучването, публикувано в медицинското списание Ланцет, показва, че глобалната продължителност на живота сега е 73,8 години. Хроничните заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания, инсулт и диабет, вече представляват почти две трети от смъртността и болестите в световен мащаб. Основните рискови фактори, като затлъстяване, тютюнопушене и замърсяване на въздуха, играят ключова роля в нарастващите проблеми със здравето.

Предизвикателствата пред глобалното здраве

Д-р Кристофър Мъри, директор на Института по здравни метрики и оценка (IHME), който ръководи проучването, подчерта, че бързият растеж на застаряващото население и променящите се рискови фактори предизвикват нова ера на глобални здравни предизвикателства. Той и екипът му анализираха данни за 375 заболявания и 88 рискови фактора за 204 държави и територии между 1990 и 2023 г.

В анализираните големи европейски страни – Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания, сърдечните заболявания са водещата причина за смърт. Изключение прави Франция, където ракът на белия дроб е на първо място. Продължителността на живота в тези пет държави е значително по-висока от средната в света, варираща от 80,9 години в Германия до 83,2 години в Испания.

Тревожни тенденции сред младите хора

Изследването също така изразява загриженост относно нарастващите смъртни случаи сред тийнейджърите и младите възрастни в Северна Америка и Латинска Америка поради самоубийства и употреба на наркотични вещества и алкохол. В Субсахарска Африка смъртността е повлияна от инфекциозни заболявания и инциденти.

Д-р Мъри определи тези находки като „сигнал за събуждане“ за правителствата и здравните лидери, призовавайки ги да реагират бързо и стратегически на тревожните тенденции, които променят обществените здравни нужди.