Открития на древно пристанище край Черно море до село Близнаци

На 24 септември 2023 г. Националният исторически музей обяви значително откритие в морските дълбини край нос Килик, близо до село Близнаци. Подводна експедиция е разкрила следи от древно и средновековно пристанище, което е служило на забравен търговски център, обслужващ крепостта Ерит. Сред повече от 300 находки са открити амфори, котви, фрагменти от керамика и потънал кораб.

Изследването е проведено между 17 и 23 септември 2023 г., а предишни разкопки през 2022 г. доведоха до открития на ценни артефакти, свързани с древното корабоплаване в Западния Понто. Сред тях са амфори, каменни основи, оловен ингот и железни котви, както и останки от късносредновековен корабокрушение.

Историческо значение на находките

Според археолозите, районът на нос Килик е бил убежище за кораби в лоши метеорологични условия, а също така и активен порт, обслужващ древното селище Ерит. Целта на втория етап от изследването е да се установят границите на пристанищната зона на късноантичната крепост и да се картографират важни подводни елементи като скали, рифове и концентрации на подвижно културно имущество.

Крепостта Ерит е отбелязана на известната антична карта Tabula Peutingeriana. Според данните, на Черно море в провинция Мизия Инфериор е имало пътни станции, включително Одесос (днешна Варна), Ерит (при устието на река Камчия) и Templum Jovis (вероятно близо до съвременния град Обзор). Всички три са били важни пристанищни центрове, разположени непосредствено на брега или при устието на реки, осигуряващи безопасни пристанища.

Нови находки и бъдещи разкопки

По време на тазгодишната подводна експедиция са регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори. Сред тях са разпознати амфори от Хераклея, Хиос и остров Кос, както и римски амфори от тип LR1 и LR2, северноафрикански амфори и други. Откритите фрагменти обхващат широк хронологичен диапазон, показвайки инвентара на съдовете и натрупването на материали, типични за пристанищни райони.

Сред най-ранните находки са три каменни котви с едно отверстие, които могат да бъдат датирани от началото на 1-во хилядолетие пр.н.е.. Трите железни котви от римския период са изключително ценни и принадлежат на тип “B”, известен в научната литература като “римска ранна империя”. Особен интерес представлява желязната котва от Средновековието, тип “E”, която е единственото сигурно доказателство за използването на залива през този период.

На базата на събраните данни може да се заключи, че водната площ на юг от нос Килик е функционирала като място за товари и разтоварвания от началото на 1-во хилядолетие пр.н.е. до началото на 7-ми век. През късното Средновековие там са потънали няколко кораба. Геоморфологията на носа, който в миналото вероятно е излизал по-далеч в морето, е образувала естествено защитено пристанище. В лоши метеорологични условия, тази зона е осигурявала безопасно убежище за кораби, които не са могли да акостират безопасно при устието на река Камчия.

Разкопките продължават и в крепостта Ерит, където археолозите очакват нови интересни открития. Ерит е описан като мансио – пътна станция. В Римската империя, мансио е било официално място за спиране по римски път, използвано от длъжностни лица за отдих и развлечение. Обикновено построени под формата на вили, мансиите са били разположени на разстояние, което може да се измине за един ден.