Интерсексуални хора в Европа: Високи нива на насилие и дискриминация

Интерсексуалните хора в Европа продължават да се сблъскват с високи нива на насилие и дискриминация, според нов доклад на Европейската агенция за основни права. Проучването показва, че около 34% от интерсексуалните лица в Европа са съобщили за физическо или сексуално насилие през последните пет години, което е значителен ръст в сравнение с 22% през 2019 г. Тази цифра е три пъти по-висока от средната за общността на ЛГБТИК.

В доклада са посочени най-високите нива на насилие в Австрия (45%), следвани от Испания (42%) и Ирландия (41%). На противоположния край на скалата се намират Финландия (28%) и Чехия (25%), които отчитат най-ниски стойности. Почти половината от анкетираните интерсексуални лица заявяват, че през последната година са наблюдавали онлайн призиви за насилие срещу ЛГБТИК хора, значително по-често в сравнение с други групи.

Проблемите с дезинформацията и насилието

Докладът подчертава, че дезинформацията и онлайн речта на омразата срещу ЛГБТИК общността допринасят за невежеството на обществото относно интерсексуалните и транс хора. Тези фактори разпространяват ненавист и призиви за насилие, което допълнително утежнява ситуацията.

Проучването разкрива, че почти 40% от интерсексуалните хора в Европа са били принудени да преминат през „конверсивни“ практики, за разлика от 25% сред другите ЛГБТИК общности. Тези практики включват всякакви интервенции, целящи да променят сексуалната ориентация или полова идентичност на индивидите. Най-висок дял на интерсексуалните хора, подложени на „конверсивни“ практики, е регистриран в Швеция (59%), докато най-ниските стойности са в Белгия и Румъния (29%).

Сексуално нормализиране и хирургични интервенции

Интерсексуалната генитална мутация, известна още като „секс-нормализиращи“ операции, е медицинска интервенция, извършвана често в ранна детска възраст. Тези процедури целят да „вмъкнат“ детето в бинарните категории за пол на официални документи и регистри на ражданията. Според доклада, „тези интервенции често са ненужни и не се извършват, за да се предотврати непосредствена заплаха за живота или сериозно увреждане на физичното здраве“.

Повече от 57% от интерсексуалните респонденти заявяват, че нито те, нито техните родители са давали информирано съгласие преди операция или хормонално лечение за модифициране на полови характеристики. Най-висок дял на такива процедури е отчетен в Нидерландия (37%), Франция (32%) и Германия (32%), докато най-ниските стойности са в Румъния, Чехия и Италия (14%).

Интерсексуалните хора, които се идентифицират като транс жени или транс мъже, небинарни и с разнообразна полова идентичност, както и тези с увреждания или принадлежащи към етнически малцинства, са изправени пред още по-високи нива на насилие, тормоз и дискриминация. Изследването обхваща отговори от 1 920 интерсексуални лица от 30 държави в Европа, подчертавайки необходимостта от спешни мерки за защита на правата им и повишаване на обществената информираност.