Европейската комисия удвоява помощта за Гренландия в Арктика

Европейската комисия предложи да удвои финансовата помощ за Гренландия, което бележи значима стъпка в усилията на Европейския съюз да защити стратегическите си интереси в Арктическия регион. Това предложение идва на фона на увеличаващото се влияние на Русия, Китай и Съединените щати, които активно разширяват присъствието си в района. В рамките на новия многогодишен финансов план за периода 2028–2034 Комисията предлага над 530 милиона евро за Нук, столицата на Гренландия.

Светът наблюдава как разтапянето на ледовете в Арктика създава нови търговски маршрути. Северният морски маршрут става все по-достъпен за търговия, позволявайки транспортиране на стоки без необходимост от ледоразбивачи. През 2023 г. маршрутът отбеляза рекорд от 35 милиона тона превозени стоки. Според Ян Кавалуджи, анализатор по сигурността и отбраната, този маршрут значително съкращава времето за доставка между Пекин и Ротердам, като е с 30 до 50% по-кратък от традиционния маршрут през Малакския пролив и Суецкия канал.

Въпреки това, анализатори посочват, че растежът на търговията по този маршрут е умерен в сравнение със Суецкия канал, който през същия период е обработил 1,6 милиарда тона. Китай се представя като близък до Арктика и от 2018 г. реализира стратегията си „Полярен път на коприната“. Съгласно данни от 2024 г., Китай е най-големият търговски партньор на ЕС, представляващ 21,3% от вноса.

Геостратегически предизвикателства в Арктика

Въпреки икономическите възможности, арктическият регион е изправен пред сериозни геостратегически предизвикателства. 53% от Северния морски маршрут минава покрай Русия, където Кремъл активно разширява своята изключителна икономическа зона, оспорвайки международното морско право. След инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., милитаризацията на Арктика нарасна, а NATO приближи своето присъствие в региона с приемането на Финландия и Швеция.

Според Ян Кавалуджи, членството на Финландия и Швеция в НАТО осигурява на САЩ по-бърз достъп до технологии и способности за арктическа отбрана. Иван Закагини, изследовател в Центъра за сигурност, дипломация и стратегия в VUB (Свободен фламандски университет в Брюксел), подчертава необходимостта от изграждане на инфраструктура в региона, включително оптични кабели, за да се осигури по-активно присъствие.

Европейска стратегия и бъдещи перспективи

През 2021 г. ЕС прие арктическа стратегия, но след началото на войната в Украйна, изглежда, че подходът му се е променил. Според Закагини, „ЕС преминава от пасивна наблюдателна роля към активна и ангажирана позиция в региона“. Арктическите хидрокарбони, които представляват около 13% от неоткритите нефтени резерви и 30% от газовите резерви, стават стратегически важни за ЕС, позволявайки на блока да диверсифицира доставките си и да укрепи своята стратегическа автономия.

Въпреки това, ЕС среща значителни предизвикателства в утвърдяването на влиянието си. Увеличаващото се влияние на Русия, подкрепяно от Китай, и военната зависимост на ЕС от САЩ ограничават обхвата на действията. Ситуацията се усложнява от стремежа на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп да укрепи позициите си в региона, включително публични изказвания за анексиране на Гренландия.

За да премине отвъд чисто дипломатическата роля, Закагини предлага ЕС да „инвестира в платформи и способности за присъствие в региона, например чрез патрули, за да осигури сигурност и да реагира на нарушения на подводната инфраструктура“. Въпреки трудностите, ЕС може да разчита на силите си в дипломатията и преговорите, за да утвърди гласа и интересите си в Арктика.