Европейците одобряват ЕС, но искат повече действия

Проучване на Европейския парламент от пролетта на 2025 г. показва, че гражданите на Европейския съюз остават доволни от членството си, но изразяват необходимост от по-активни действия, особено по въпросите на разходите за живот. Какви са основните притеснения на европейците и какви мерки очакват от институциите?

Според последния Eurobarometer, почти 73% от европейците вярват, че страните им печелят от членството в ЕС. Това е един от най-високите показатели, регистрирани досега. Въпреки това, само половината от анкетираните (50%) оценяват влиянието на ЕС в ежедневието си като положително, докато 31% го определят като неутрално и 18% го смятат за негативно.

Оптимизъм и предизвикателства

Доверието в ЕС нараства, като 52% от гражданите посочват, че имат положителен образ на блока. Това ниво е постигнато само два пъти през последните две десетилетия – през 2021 и 2022 г. Освен това, 42% от респондентите смятат, че ЕС върви в правилната посока, което е с 7% повече в сравнение с началото на 2025 г.. Оптимизмът за бъдещето е особено силен сред младите хора на възраст 15-24 години, където 72% изразяват надежда.

Въпреки положителната оценка, потребителите изразяват ясни притеснения относно икономическите предизвикателства. При запитване за приоритетите на ЕС, 41% от респондентите посочват разходите за живот и инфлацията като основни проблеми. Други важни теми за 34% от участниците са отбраната и сигурността, а 31% посочват борбата с бедността и социалното изключване.

Силна нужда от действие

Гражданите не искат само да бъдат забелязвани от ЕС, а очакват и конкретни действия. По данни на проучването, 90% от участниците смятат, че държавите членки трябва да бъдат по-единни в справянето с глобалните предизвикателства. Също така, 68% от респондентите настояват за по-активна роля на ЕС в защитата на гражданите от глобални кризи и заплахи за сигурността.

Тази нужда от по-ефективен и отзивчив ЕС обединява хора от различни възрастови и полови категории, а политическите нагласи остават едно от малкото неща, по които съществува почти универсално съгласие. Освен това, 91% от гражданите вярват, че Европейският парламент трябва да разполага с необходимата информация и инструменти, за да контролира разходите на ЕС.

Подкрепата за демократичните принципи също е значителна. 85% от респондентите одобряват свързването на разпределението на средства от ЕС с уважението към правото и демократичните принципи в страните членки.

Въпреки че само 36% от участниците са чували за Многонационалната финансова рамка (MFF), 78% вярват, че бъдещите проекти трябва да бъдат финансирани съвместно на ниво ЕС. Освен това, 73% подкрепят създаването на нови източници на приходи за ЕС, като данъци върху емисиите на парникови газове или печалбите на компаниите.

В заключение, гражданите на ЕС изразяват потребност от прозрачност, ефективност и гъвкавост в управлението на бюджета на блока. Повече от 90% от анкетираните считат, че тези аспекти са основополагающи за начина, по който трябва да функционира бюджетът на ЕС.