България с най-голям ръст на емисиите на парникови газове в ЕС

България регистрира най-значителното увеличение на емисиите на парникови газове в Европейския съюз за първото тримесечие на 2025 г. в сравнение с предходната година. Според данни на Еurostat, шест страни от ЕС, включително Чехия, Кипър, Полша, Унгария и Гърция, са увеличили емисиите си с над 5 процента за същия период.

В първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г. 20 от 27-те държави членки на ЕС са отчетени ръст на емисиите на парникови газове, докато за останалите седем е отбелязан спад. Най-значителни намаления в емисиите са регистрирани в Малта (-6,2 процента), Финландия (-4,4 процента) и Дания (-4,3 процента).

Икономически контекст на увеличението

От седемте държави, в които е отчетен спад на емисиите, три също така са регистрирали намаление на БВП – Естония, Латвия и Люксембург. В същото време, четири държави, включително Дания, Финландия, Малта и Швеция, са успели да намалят емисиите, докато увеличават своя БВП.

Общо емисиите на парникови газове в ЕС за първото тримесечие на 2025 г. са оценени на 900 милиона тона CO2-еквивалент, което представлява увеличение от 3,4 процента в сравнение с 871 милиона тона за същия период на 2024 г. В същото време, брутният вътрешен продукт на ЕС е нараснал с 1,2 процента в първото тримесечие на 2025 г. спрямо предходната година.

Изводи и предизвикателства

Тези данни подчертават значителни екологични предизвикателства пред България и други държави от ЕС. Увеличението на емисиите на парникови газове поставя въпроси относно устойчивото развитие и екологичната политика на страните членки. В същото време, растежът на икономиката в контекста на намаляване на емисиите остава важен приоритет за бъдещето на Европейския съюз.

Еurostat продължава да следи тези тенденции, като предоставя информация, която е от съществено значение за формулирането на ефективни стратегии за справяне с климатичните промени.