Увеличава се кибернасилието сред децата в Европа: кои са най-засегнатите?

Кибернасилието сред деца и тийнейджъри нараства значително в цяла Европа. Според нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), всички 29 изследвани европейски държави отчитат увеличение на случаите на кибербуллинг, като особено тревожно е, че нивата варират значително в различните страни. Най-силно засегнати са балтийските държави, Обединеното кралство и Ирландия.

Кибербуллингът се определя като тормоз, заплахи или негативни коментари онлайн, насочени към деца от връстници или непознати. В доклада на OECD „Какъв е животът на децата в цифровата ера?“ от 2025 г. се посочва, че кибербуллингът включва повторно преднамерено агресивно поведение, неравновесие на властта и използването на онлайн медии. Примери за кибербуллинг са изпращането на обидни съобщения, публикуване на неподходящи снимки без разрешение и създаване на уебсайтове за подигравка.

Статистики и разлики между страните

В периода 2021–2022 кибербуллингът е достигнал нива от 7,5% в Испания до 27,1% в Литва, с OECD средно ниво от 15,5%. Освен Литва, по-високи от средното ниво са страните Латвия, Полша, Англия, Унгария, Естония, Ирландия, Шотландия, Словения, Швеция, Уелс, Финландия и Дания. Ниските нива на кибербуллинг са отчетени в Португалия, Гърция и Франция, като Германия и Италия също са под европейския среден показател.

Защо кибербуллингът варира между страните? Според Джеймс О’Хигинс Норман, професор в Дъблинския градски университет и председател на ЮНЕСКО за проблемите на насилието и кибербуллинга, разликите са свързани с технологични, културни и институционални фактори. Например, достъпността до интернет и смартфони, както и доминиращите онлайн платформи влияят на начина, по който младежите взаимодействат помежду си. Културните норми относно конфликти и агресия също играят роля, като общества с по-висока приемливост на вербална агресия отчитат по-високи нива на кибербуллинг.

Ролята на структурата на семейството

Данните показват, че тийнейджъри от еднопарентни семейства са изложени на по-висок риск от кибербуллинг. Разликата между децата от еднопарентни и двупарентни семейства е 19,8% спрямо 14,1%, а в повече от 20 страни тази разлика е над 5 процентни пункта. О’Хигинс Норман посочва, че това може да е свързано с структурни и психосоциални уязвимости, които родителите в еднопарентни семейства срещат, което ограничава възможностите за надзор върху дигиталните активности на децата.

През периода от 2017–2018 до 2021–2022 кибербуллингът е нараснал в всички 29 европейски държави, като увеличението е над 5 процентни пункта в Дания, Литва, Норвегия, Словения, Исландия и Нидерландия. Според д-р Алина Косма от Тринити Колидж Дъблин, този малък ръст може да се обясни с увеличения достъп на младите хора до цифрови устройства и времето, прекарано онлайн.

В заключение, кибернасилието остава сериозен проблем за обществото, особено сред младите хора. Разбирането на факторите, които влияят на различията в нивата на кибербуллинг в Европа, е от съществено значение за разработването на ефективни стратегии за превенция и интервенция.