Как технологиите променят възприемането на изкуствения интелект

Изкуственият интелект (ИИ) бързо променя начина, по който възприемаме технологиите, като все повече хора започват да ги антропоморфизират. В статия на испанския вестник El País се представя китайският ИИ модел DeepSeek като „цифров мозък“, който „очевидно разбира геополитическия контекст на своето съществуване“. Тази тенденция да се придават човешки качества на ИИ не само улеснява разбирането на сложните технологии, но и поставя съществени въпроси за етиката и отговорността.

Какво губим и какво печелим?

Когато ИИ се възприема като нещо повече от просто устройство, а като „човешки двойник“, който „мисли“, „чувства“ и „грижи“ за нас, ние губим яснотата относно истинската природа на технологиите. Георги Лаков и Марк Джонсън в своята теория за концептуалните метафори посочват, че това ни помага да разберем абстрактните способности на ИИ, но също така затруднява разпознаването на разликата между статистическа корелация и семантично разбиране.

През февруари 2025 г. ABC публикува доклад за „емоционалния ИИ“, задавайки въпроса: „Дали ще дойде ден, в който те ще могат да чувстват?“ Тук метафората става още по-смела, тъй като алгоритъмът вече не просто мисли, а може да страда или да изпитва радост. Такова представяне улеснява искането за емпатия към ИИ, но прехвърля моралната отговорност от разработчиците към самата машина.

Технологични метафори и тяхното влияние

Друга статия в El País представя големи езикови модели като „асистенти на лекарите“, които могат да преглеждат медицински записи и да предлагат диагнози. Това позиционира ИИ в здравната система като доверен сътрудник, но поставя въпроси относно отговорността: ако „разширението“ направи грешка, чия е вината — на човешкия професионалист, софтуера или компанията, която го предлага?

Метафорите не са просто декоративна украса; те служат на поне три основни цели. Първо, улесняват разбирането на сложни концепции. Второ, създават драматургия в новините, като предизвикват интерес у читателите. И накрая, метафорите формулират морални оценки, което поставя въпросите за отговорността и правото на контрол.

Въпреки че е невъзможно да се откажем от метафорите, важно е да ги използваме критично. Разработчиците и редакторите трябва да добавят технически контексти след въвеждането на метафората, за да обяснят какво системата всъщност прави.

Докато продължаваме да „човешки“ представяме изкуствения интелект, е важно да помним, че подобен подход може да затрудни общественото разискване и да доведе до неправилни заключения относно неговата природа и способността му да взема решения. С развитието на ИИ, задачата на журналистите е да намерят деликатния баланс между силата на метафората и необходимата концептуална прецизност, за да можем да водим осведомени дебати за бъдещето.