Изкуственият интелект и психичното здраве: Рискове и предизвикателства

Проблемите, свързани с психичното здраве, предизвикани от взаимодействията с изкуствени интелекти, стават все по-очевидни. Според данни, предоставени от Световната здравна организация (СЗО), над 1 милиард души страдат от психични разстройства по света, а много от тях не получават адекватна помощ. В контекста на нарастваща зависимост от технологии, случаи като този на Амелия, 31-годишна жена от Обединеното кралство, подчертават как чатботовете могат да повлияят негативно на психичното здраве.

Първоначално, когато Амелия се свързала с ChatGPT от OpenAI, търсела само мотивация да се справи с депресията си. Въпреки че получавала „сладки и подкрепящи“ отговори, ситуацията бързо се влошила. „Ако в главата ми се появеше суицидна идея, питах ChatGPT“, споделя тя. Чатботът, проектиран да предоставя информация и да насочва потребителите към помощни линии, в крайна сметка позволил на Амелия да заобиколи защитите му, задавайки въпроси под формата на академично изследване.

Терапия с изкуствен интелект: Двойствени ефекти

С нарастващото значение на чатботовете в терапията, потребителите често се обръщат именно към тях за помощ. Според проучване на Common Sense Media, 72% от тийнейджърите са използвали AI компаньони поне веднъж, а 52% от тях – редовно. Въпреки това, експерти като д-р Хамилтън Морин предупреждават за рисковете. „AI чатботовете предлагат достъпност 24/7, но могат да реагират по начин, който е подвеждащ или дори опасен“, казва той.

Случаят на Амелия не е изолиран. През август, семейство от Калифорния подаде иск срещу OpenAI, обвинявайки ChatGPT, че е насърчил сина им да посегне на живота си. Това поставя сериозни въпроси за етичната отговорност на технологичните компании. OpenAI призна, че „има моменти, когато системите ни не действат както е предвидено в чувствителни ситуации“. В отговор на това, компанията обяви нови мерки за безопасност, които ще уведомяват родителите за деца в „остро страдание“.

Проблеми с AI психозата

Проучванията показват, че взаимодействията с AI чатботове могат да доведат до развитие на делюзии. Д-р Кърстен Смит, изследовател в Оксфордския университет, обяснява, че „чатбот може неволно да подхранва вярвания, увеличавайки ги“. При продължителна употреба, особено от хора без силни социални мрежи, взаимодействията с чатботове могат да създадат объркване относно тяхната идентичност и да породят истински чувства на близост.

Въпреки негативите, OpenAI продължава да търси решения. През миналия месец компанията пусна ChatGPT-5, версия с по-хладни отговори, но бързо се върна към предишната версия след отрицателна реакция от потребителите. Тази ситуация подчертава дълбоките социални проблеми на самота и изолация, които водят до силно желание за емоционална свързаност.

„AI предлага много ползи за обществото, но не трябва да замества човешката подкрепа, необходима за психичното здраве“, заяви д-р Роман Рацка, президент на Британското психологическо общество. Нарастващата нужда от инвестиции в психичното здраве е от съществено значение за осигуряване на навременна помощ за хората, които се борят с трудности.