Google преживя срив в Източна Европа: Русия ли е зад атаката?

В четвъртък сутринта, милиони потребители в Източна Европа останаха без достъп до основни услуги на Google, включително търсачката, Gmail, Google Maps, YouTube и Google Drive. Спирането на услугите затрудни логването в множество уебсайтове чрез Google акаунти, причинявайки сериозни затруднения за частни потребители, бизнеси и държавни институции. Българското медийно издание Novinite беше първото, което съобщи за проблема.

На Nova TV експертът по киберсигурност Любомир Тулев акцентира на сериозността на ситуацията: „Много хора не можеха да използват дори ChatGPT, тъй като влизането ставаше с Google акаунти. За някои това беше неудобство, но за други означаваше реални загуби.“ В Турция, където правителството разчита значително на Google Workspace за администрация, „държавната машина буквално беше блокирана за един час и половина.“

Регионален модел на проблемите

Сривът на Google не беше глобален, а стратегически концентриран около Черно море. Страните с най-много оплаквания бяха България, Турция, Гърция, Грузия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Армения и Азербайджан. Засегнатите услуги включваха търсачки, карти, офис софтуер, имейли, YouTube, Spotify и комуникационни платформи като Discord. Особено значимо е, че засегнатият регион включва държави, които Москва официално определя като „неприятелски“ заради силната им подкрепа за Украйна с оръжия и друга помощ.

Тази географска целенасоченост поставя неудобни въпроси относно това дали сривът е случайност или представлява нова форма на хибридна война. В България мобилни оператори също съобщиха за прекъсвания на услугите, вероятно заради зависимостта им от облачната инфраструктура на Google. Патърнът на засегнатите държави повдига съмнения дали това е просто технически проблем или нещо по-зловещо.

Съществуват подозрителни инциденти на саботаж

Този последен срив идва на фона на ескалиращи руски атаки срещу критична подводна инфраструктура. Времевата линия е показателна: Европейският съюз вече обяви планове за изграждане на нови подводни кабели, за да намали зависимостта от Русия. Въпреки това, съществуващите връзки все по-често стават обекти на подозрителни повреди. България и Румъния са част от проект за подводен енергиен коридор до Кавказ, който се простира над 1 100 километра. Въпреки че е проектиран да транспортира зелена енергия, този коридор представлява критична инфраструктура, която лесно може да стане цел.

Google не е предоставил официално обяснение за прекъсването, което е необичайно в подобни ситуации, според експертите по киберсигурност. Тулев отбеляза: „Ако беше проблем със софтуера или неправилен ъпдейт, те щяха да го признае досега.“ В кибер форумите се появиха предположения, че сривът е свързан с повреден трансмисионен кабел между България и Румъния. Тулев коментира, че ако това бъде доказано, става въпрос за умишлено действие.

Въпреки че инцидентът повдига важни въпроси за уязвимостта на националната комуникационна инфраструктура, бързото възстановяване на услугите в рамките на часове и липсата на данни за пробиви показват, че става въпрос за технически проблем, а не за умишлен атака. Първоначалните спекулации за руска намеса, макар и основани на легитимни опасения относно хибридната война, изглежда, че са повлияни повече от геополитическия климат, отколкото от конкретни доказателства.

Истинският урок за България и съседите ѝ не е за руска кибер война, а за цифрова устойчивост и излишък на инфраструктура. Сривът показа колко зависим е регионът от единични точки на неуспех в цифровата екосистема.