Украинските сили ключови за стабилността в Европа, Русия отхвърля мироопазвачи

На 3 септември 2023 г. ръководителят на външната политика на Европейския съюз, Кая Калас, подчерта, че силната украинска армия е основната гаранция за сигурността на Европа. Тя отправи призив за продължаване на военната, дипломатическата и икономическата подкрепа за Украйна, особено в контекста на неохотата на Русия да прекрати агресията си. Според Калас, в бъдещо примирие, въоръжените сили на Киев ще бъдат основополагаещи за регионалната стабилност.

Изказването на Калас беше направено по време на пресконференция, на която се обсъждаха гаранциите за сигурност на Украйна в случай на примирие или мирно споразумение. Президентът Владимир Зеленски многократно е търсил задължаващи гаранции от западните съюзници, за да предотврати потенциално подновяване на руска агресия. В отговор, коалиция от европейски държави е предложила разполагане на многонационални сили за сигурност, заедно с допълнителни ангажименти за въоръжение и военно обучение.

Реакция на Русия и геополитическа обстановка

Калас изтъкна, че е очевидно, че Русия не е искрено заинтересована в прекратяване на войната. Тя заяви: “За Европа това означава едно ясно послание: повече подкрепа за Украйна чрез военни, дипломатически и икономически канали. Силна украинска армия остава най-силната гаранция, която можем да предложим.” Тя подчерта и текущата европейска помощ, която включва обучение, финансиране и доставки на оборудване.

В същото време, Москва е изразила изискването, че всяко мирно споразумение трябва да включва значително намаляване на украинските въоръжени сили, твърдейки, че те представляват заплаха за Русия. Зеленски предупреди, че руският президент Владимир Путин ще настоява за това условие, ако Киев не получи твърди гаранции за сигурност от своите съюзници. В момента, украинските сили наброяват около 880 000 войници, докато Русия разполага с около 600 000 войници в концентрирани райони.

Геополитически предизвикателства и бъдещи стъпки

Калас също така спомена за наскоро проведеното военно шествие в Китай, наричайки го част от по-широка „автократична коалиция“, която търси нова глобална ред. “Тези действия не са просто антизападни оптики. Те представляват директно предизвикателство към международната система, основана на правила, и Европа трябва да се изправи пред тази реалност.”

Други европейски официални лица, включително полският министър-председател Доналд Туск, също изразиха подобни опасения, предупреждавайки, че Русия може да е готова за по-широка конфронтация с Европа в рамките на две години. Въпреки тези предупреждения, Русия твърдо отхвърля всяка идея за разполагане на чуждестранни мироопазвачи в Украйна. На 4 септември говорителят на руското външно министерство, Мария Захарова, заяви, че чуждестранната намеса е “основополагающе неприемлива”.

Въпреки съпротивата на Кремъл, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че планирането на бъдещи мироопазващи операции след войната е в ход, описвайки предложенията като “доста точни планове”. Германският канцлер Фридрих Мерц уточни, че засега в Германия не са взети конкретни решения. На 3 септември Зеленски пристигна в Париж за високо ниво на среща на така наречената “Коалиция на желаещите”, където участващите страни ще разглеждат възможностите за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна след постигане на примирие или мирно споразумение.