Президентът на Северна Македония критикува условията на ЕС за членство

Президентът на Северна Македония, Гордана Силяновска, изнесе важна реч на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, в която постави под въпрос условията на Европейския съюз за присъединяване на страната. Тя подчерта, че забавянето на процеса за влизане в ЕС, което трае повече от две десетилетия, не е резултат от обективни критерии, а от субективни, националистически съображения.

Силяновска остро разкритикува последното искане на ЕС, което изисква промяна в конституцията на Северна Македония като условие за започване на преговори. Тя акцентира, че конституцията на една нация представлява не само върховен закон, но и социален договор между гражданите, цитирайки философа Жан-Жак Русо. Президентът уточни, че изменения на Основния закон могат да бъдат предложени единствено от президента, правителството, минимум 30 депутати или 150 000 граждани.

Критика на условията за преговори

„Очевидно е, че правомощието да се изменя нашата конституция не може да бъде наложено от съсед или от ЕС“, заяви Силяновска, отбелязвайки, че подобно условие отваря чувствителни въпроси относно историята, културата и езика, които вече са смятани за разрешени с Преспанското споразумение с Гърция. Тя подчерта, че международните норми изискват спазване на споразуменията, но изрази мнение, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г. не съдържа клаузи, които да изискват конституционни промени.

Силяновска повдигна и въпроса как принципите на ЕС за „единство в разнообразието“ и уважение към културната и езикова идентичност съответстват на исканията за преговори относно вътрешни исторически и културни въпроси. Тя подчерта, че Северна Македония не търси конфликт със съседните държави, а настоява за присъединяване към ЕС без допълнителни, изключителни условия, запазвайки националното достойнство.

Призив за реформи в ООН и международни отношения

Президентът постави под въпрос необходимостта от повдигане на този въпрос в Съвета за сигурност на ООН, за да може ЕС да отключи разширяването на страната. Тя призова ЕС да не оставя Западните Балкани в „геополитичен вакуум“ и коментира появата на „нова геополитическа ера“, характеризираща се с конкуриращи се международни порядки с различни правила, ценности и интереси.

Силяновска изрази притеснение относно последните нарушения на въздушното пространство в Полша, Румъния и Естония, и подчерта, че устойчивият мир в Близкия изток трябва да бъде постигнат единствено чрез диалог и дипломация в рамките на международното право. Тя също така призова за реформи в ООН, аргументирайки, че Съветът за сигурност трябва да стане по-включващ и отговорен в поддържането на глобалния мир, а Общото събрание да се трансформира в орган за вземане на решения, вместо форум за дискусии.

В заключение, Силяновска подчерта трансформационния потенциал на изкуствения интелект, признавайки както възможностите, така и рисковете, свързани с него. Тя изрази подкрепата на страната си за приоритизиране на изкуствения интелект на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН, отбелязвайки, че социалният му ефект може да надмине този на предишните индустриални и цифрови революции.